— Отсгар нали си е скромен. — Конан изпразни чашата си и посегна към каната на масата. — Знае как да се престори на беден, когато се пазари за крадените неща, а после ги продава като скъпи вещи.
— Да, хитър е той. — Исайаб се загледа в последните глътки на дъното на чашата си. — Абдарах е като дълбоко езеро след отлива на реката — гладко и лъскаво на повърхността, мътно и тъмно отдолу. Трябва да си особена риба, за да можеш да плуваш на различна дълбочина. Като Отсгар. — Исайаб погледна Конан. — Понякога това умение се удава лесно на чужденците.
— Градът ви наистина е много интересно място. — Конан се наведе и зашепна поверително: — Днес се разхождах из централния пазар и видях глигани от чисто злато, големи колкото човешки крак, бурета със скъпоценни камъни и сандъци с нефрит, които трудно бих могъл да вдигна. Големи богатства! И навсякъде се говори за разкоша на новата гробница.
— Да. Царят плаща високи цени за богатствата на източния свят, затова и Отсгар е толкова алчен за накити. Чух, че саркофагът ще е от алабастър и злато. Всичките скъпоценности на Ебнезъб ще бъдат погребани с него, а покривът на гробницата ще е осеян с блестящи камъни. — Исайаб посочи към небето над фонтана.
— Да. — Конан замислено потърка брадичката си. — И всичко това за сметка на бедняците. Срамота е такова богатство да се зарови заедно с царя, когато поданиците му се скитат гладни и бездомни по улиците.
Исайаб го погледна изненадан.
— Ушите ли ме лъжат, Конан? Да не ти е повлияло непрестанното мрънкане на Азрафел против благородниците?
Конан се усмихна и прокара ръка по ъгловатата си челюст.
— Не съвсем. Но като се мотаех из града вчера, ми хрумна нещо. Какво ще стане, ако…
Той млъкна и се обърна към края на стаята. Защото лютните и цимбалите засвириха по-силно, а към тях се прибави и тънката, кръшна мелодия на флейта. Всички погледи се насочиха към далечния край на помещението, където от една покрита със завеса врата се появи Зафрити и започна представлението си.
Тя затанцува любовния танц на зуагирките. Но по нея ги нямаше шаловете и воалите, с които бяха длъжни да се увиват жените от племето. Оскъдното й облекло и гривните, с които бе окичено стройното й тяло, трептяха при всяко нейно движение и сякаш се присмиваха на всякаква скромност. Отмерваше бързия ритъм със специални камбанки, а от гъвкавите й движения звънчетата на кръста й непрекъснато пееха.
Танцувайки, Зафрити обикаляше сепаретата. Следваха я музикантите и момчета, които осветяваха пътя й. Тя пъргаво се плъзгаше между възглавниците и забавляваше всяка компания с някакъв шеговит номер. Отсгар вървеше след нея, пляскаше в ритъм и кимаше самодоволно на гостите си. Той се усмихна одобрително, когато Зафрити се усука около дебелите търговци и ги остави да пъхат сребърни монети в пазвата й. Конан забеляза, че тя обръща по-голямо внимание на тях, отколкото на по-слабите, жилави пътници и че пренебрегва тази част от странноприемницата, където седяха той и Исайаб.
Но изведнъж танцът й смени посоката си. Тя прекоси откритото помещение, мина покрай фонтана и стигна до тяхната маса. Исайаб се стресна, когато танцьорката го прескочи и босите й крака пъргаво разместиха чаши, питки и резени пъпеш по тъмната мраморна маса. После тя застина, напрегната като антилопа, замряла насред своя бяг към гората.
За миг зашеметяващият танц спря, ритъмът на кастанетите й се размина с мелодията, но музикантите скоро разбраха и забавиха темпото. Зафрити се закърши безсрамно пред очите на Конан. От време на време хвърляше през рамо предизвикателни усмивки към Исайаб или спокойно оглеждаше свирачите и насъбралата се публика. Но движенията й бяха предназначени за кимериеца, който гледаше занемял.
Зафрити старателно усукваше златистата си талия и разкриваше всяка прелест на тялото си пред очите на гостите, като бавно и изразително плъзгаше по него отрупаните си с накити ръце. По тялото й, от китките до глезените, преминаваше вълнообразна тръпка, пайетите проблясваха и камбанките звънтяха. Тя се извиваше изкусно, като разкриваше на светлината на лампите нови и нови тайни на пищната си, блестяща от пот плът. Бавно, в такт с пулсиращия ритъм, тя коленичи на масата, плъзна яркочервените си нокти по мраморната повърхност и извърна тялото си към Конан в поза на подчинение и покана.
При тази гледка мъжете наоколо въздъхнаха и зашушукаха. Някои съчувстваха на варварина, седнал толкова близо до тази пламенна жена — достатъчно близо, за да се изпоти, дори да се опари на огъня на знойното й тяло.