Защо да бързам, когато всяка нова гробница ме прави по-богат и ме води към пълна и сигурна победа? Тази, например, ще ме снабди с чудесни воини и оръжие, а храната и живите затворници ще нахранят гладната ми войска. Защото и мъртвите огладняват, макар по-бавно от живите.
Хорасп прекъсна тирадата си и погледна принцесата, която отдавна беше запушила ушите си и бе заровила лице в рамото на Конан.
— Бедна Африт, виждам, че думите ми са те разстроили! Но ти не си ме разбрала. Дори и за миг не си мисли, че ще позволя на поданиците си да те изядат! Една принцеса, независимо колко е своенравна и упорита, е прекадено ценна. Аз ти предлагам да поемеш трона на Абдарах, когато на хората им дойде до гуша от Нитокар. Тогава ще мога да завладея града като освободител, а не като разрушител. Не се бой. Когато се направи добре, мумификацията е бърза и безболезнена, а удушаването няма да развали тялото ти. Ще изглеждаш почти същата, както сега, дори доста по-добре. Ще трябва да излекувам много от детските ти предразсъдъци и да ти помогна да приемеш живота с цялата му грубост. Питай Нефрен, който засега е най-добрият ми екземпляр. Очаквам Конан също да ми бъде много полезен като охрана след преображението си.
В този момент гласът на Хорасп секна и пророкът залитна. Докато описваше съдбата на принцесата, той се бе приближил до Арамас и превитият, окован пленник го бе сграбчил здраво.
Лицето на пророка се изкриви от гняв и той стисна с две ръце врата на Арамас. Така за миг вниманието му бе отклонено. Тълпата мъртъвци зад него, макар и обезпокоена от внезапното раздвижване, не нахлу в стаята. Конан се възползва от отдавна чаканата възможност и хукна. Повлече принцесата след себе си и се втурна към Нефрен. Пазачът все още бе препречил вратата с вдигнат меч и наблюдаваше борбата на господаря си. Мечът на Конан срещна твърдия отпор на хилавото му тяло. Усети скърцането на пясък по стоманата. Ритникът му запрати стигиеца към остатъка от разрушената стена.
Кимериецът излезе в късото преддверие, влачейки Африт. Принцесата спря и задържа спасителя си.
— Конан, какво ще стане с Арамас? Той ми беше предан!
Варваринът се обърна вбесен.
— Как да се боря с Хорасп и с всичките тези зомбита? Я виж!
Двамата погледнаха назад и видяха Хорасп да се изправя над неподвижното тяло на Арамас. Там, където ръцете на пророка бяха стискали гърдите му, имаше две черни димящи дупки.
Хорасп ги изгледа демонично. От погледите им го скри високото тяло на Нефрен, който излезе в преддверието с вдигнат меч, а от прореза под туниката му течеше пясък. Конан блъсна Африт зад себе си и бавно отстъпи. После с бърз скок встрани замахна с меча си към стената и удари глинения съд, вграден в нея.
По пода се разлетяха пясък и счупени парчета. Нефрен спря и погледна нагоре, откъдето се чуваше стържене и трополене. Изведнъж два тежки трапецовидни камъка се стовариха от тавана. После още два, после други четири, които съвсем запушиха коридора. Стигиецът подскочи напред, но го посрещна мечът на Конан, който изхрущя в рамото му и го запрати настрана. Останалите камъни с грохот се затъркаляха надолу. Лавината посипа отскочилия Конан с пясък и затрупа Нефрен под непроходима стена от камъни.
Африт бе паднала на колене от труса.
— Печатът на гробницата? — пое си дъх тя.
— Да — отвърна Конан, настигайки я. — Измислен от един умен човек на име Мардак, когото вече го няма. Но това няма да ни избави за дълго от Хорасп. Ставай, момиче, да бягаме!
Седемнадесета глава
Денят на страшния съд
Конан и Африт хукнаха по наклонения централен коридор на гробницата. Принцесата, която стъпваше леко с босите си крака, се оказа добър бегач. Само веднъж Конан спря, за да освободи китките й от оковите, след което тя побягна още по-бързо напред. Трепкащото наметало откриваше бързите й крака. По едно време Африт се обърна и го попита задъхано:
— А ако голямата врата е затворена? Има ли друг изход?
— Никой изход не е безопасен с всички тия възкръснали мъртъвци — отговори варваринът, дишайки тежко. — Колко трае ритуалът на затварянето?
— Не знам. — Тя се изравни с него, задъхана от умора. — Толкова е трудно да се прецени времето в тези тунели!