Кимериецът тичаше отчаяно. Искаше да стигне първи до опасността, която сигурно ги очакваше на изхода. Отсгар и Азрафел се опитваха да помогнат на Зафрити, която едва креташе. Принцесата тичаше сама, почти на края на силите си. Към края на тунела Конан настигна Исайаб и един от новите хора на Отсгар. Изведнъж видя тичащите силуети на крадците, очертани на фона на силна дневна светлина.
Но ивицата светлина бе много тънка и дори се стесняваше все повече. Конан стигна до края на тунела и се втурна в празното фоайе. Голямата бронзова врата беше полузатворена, във високата зала отекваше тракането на механизма, който щеше да затръшне двете крила след миг. През пролуката заслепените му очи различиха част от занемяла тълпа, пред която бяха коленичили жреците на Елаел и чакаха края на церемонията. Дори и да бяха видели бандитите, които тичаха към тях в тъмнината, те не го показаха.
Конан не познаваше механизма на вратата, а и нямаше време да го разучи, следван по петите от създанията на мрака. Исайаб и другият мъж се хвърлиха задъхани към едно от металните крила. Полуосветени от дневната светлина, те заблъскаха с всички сили по вратата. Но сандалите им напразно риеха в земята. Безжалостното затваряне на бронзовата врата дори не се забави.
Конан се огледа наоколо, но наблизо нямаше нищо, с което да заклещи вратата. Нямаше и как да се подпре лост на гладкия каменен под. Все още имаше място да мине един човек и Исайаб очевидно обмисляше този ход. Силуетът на слабичкия крадец се поколеба между заплахата от приближаващите същества и тълпата отвън. Следващият чакаше зад него.
И двамата бяха грубо избутани настрана от Конан, който се вмъкна в стесняващата се пролука. Той не мина, а спря между двете крила. Раменете му запълниха процепа, мускулите му се издуха и той хвана ръбовете на вратата, за да й попречи да се затвори.
Веднага разбра, че само мускулите на раменете му не са достатъчни. Той бързо се извърна настрани, опря гърба си о едната страна на вратата и натисна с краката си другата.
Появата на Конан предизвика изненадани възклицания сред публиката. Тълпата бе толкова многобройна, че шепотът й прокънтя в гробницата. Но никой не помръдна — очевидно бе, че със затварянето си вратата щеше да размаже натрапника като насекомо.
Всички гледаха и чакаха. Тялото на Конан почервеня от усилие, мускулите на бедрата и раменете му се издуха като преплетени въжета. Сухожилията му се опънаха и изпращяха, крайниците му се огънаха. Вече не можеше и да се измъкне от пролуката. Въпреки всичко Конан се опитваше да надвие механизма със силата на дивашката си воля.
Промяната усетиха първи бегълците в гробницата. Те чуха как скърцането на скрипците се забави и зъбците на колелата затракаха все по-рядко и по-рядко. Изведнъж, като по чудо, галерията притихна. Прашният лъч светлина струеше по средата, без да се изменя. Огромната врата бе спряла да се движи.
Отвън се разнесе смаян шепот. И последните бегълци успяха да се доберат до изхода. Суматохата откъм тунела показваше, че преследването им продължава. Съпротивата на стражите затихваше. Задъханите бегълци спряха колебливо пред вратата.
— Минавайте бързо, проклети да сте! — изсъска Конан през зъби.
При думите му Исайаб тръгна пръв. Той се промуши под мускулестия свод на Конановите крака, после задъханият Отсгар протегна здравата си ръка към Зафрити. Танцьорката спря, за да пооправи косата и дрехите си и да потули зле прикритите крадени накити по себе си, и с грациозно навеждане последва господаря си. Азрафел се промуши веднага след нея.
Последна беше принцеса Африт. Тя махна остатъците от дрехата, която Нитокар беше разкъсала, и се опита да прикрие женските си прелести с късото наметало. После приглади косата си и намести царската диадема.
— За бога, момиче, побързай! — Пот изби по лицето на Конан, очите му зърнаха неясни сенки, които се появиха от тунела. — Ако не ни смачка вратата, ще ни убият проклетите мумии!
— Търпение, Конан — каза принцесата, минавайки под него. — Как ще изглеждам, когато изляза оттук, може да е също толкова важно, колкото и големите ти мускули.
Тя излезе, изправи се пред поданиците си и тръгна с бавна походка. Тълпата сякаш я разпозна и приказките стихнаха при появата й.
Конан събра сили, после се изви и отскочи, падайки болезнено на крака. Той тръгна след Африт, като се стараеше да не зачита. Щом звуците на действащия механизъм се подновиха, варваринът се обърна предпазливо.