На свой ред варваринът нападна с бързина, породена от ярост и омраза, и прониза основата на шлема, откъдето започваше бронираното рамо. Шлемът излетя и падна в краката му, почти голият череп изтрака вътре. Но обезглавеното тяло на мумията продължаваше да се бие, сляпо се заблъска в другите воини и ги заудря с брадвата.
Един от жреците зад Конан бе пробол с меча си една дрипава съсухрена мумия на стигиец, но с безкръвния връх на меча, щръкнал между ключиците й, тя продължаваше да върви напред, докато не заби камата си в гърлото на слисания жрец.
Конан, ругаейки, разцепи крехкия череп на мумията с един удар на меча си, а с още един строши крака й. После хукна с оцелелите от малката група. Последното, което видя на тръгване, беше бялата фигура на Хорасп, която се движеше сред атакуващите мумии и ги насочваше.
— Кром да го убие! — Конан се присъедини към групата, която се бе скупчила сред полудялата, блъскаща се тълпа, извън обсега на колесниците. — Били ли сте се някога с такива врагове?
— Защо да се бием с тях? — учудено го изгледа Отсгар, който прикриваше Зафрити с яката си ръка. — Макар и да загубихме богатството, още не сме изгубили кожите си. Можем да избягаме.
Конан го изгледа презрително.
— И да оставим тия надути трупове да избият всички живи хора наоколо? Какво ще направиш, на север ли ще побегнеш?
— Най-добре ти, Конан, да тръгнеш натам. Колкото до мен — Абдарах и друг път е сменял господарите си, а аз и странноприемницата ми сме свикнали с това. Това е държавен въпрос и един хитър търговец не се забърква в тези неща.
Конан го зяпна недоверчиво.
— Ти смяташ да останеш и да си вършиш работата, ако Хорасп надделее?
Отсгар махна с ръка.
— Както и да управлява пророкът, бъди сигурен, че в царството му ще има търговия, данъци, пратеници и тем подобни. Ще се намери място и за мен. За разлика от теб, кимериецо, аз живея по-добре по време на мир.
Конан се приближи към ханджията и изсъска в ухото му:
— Глупак! Магьосникът ще убие всяко живо същество! Той иска да забрани дневната светлина и да основе Империя на Нощта!
Отсгар се намръщи, но не му се искаше да попадне в лапите на Конан.
— Част от най-доходната ми работа се върши нощем. А твоят план почти ме разори! Тръгвай, докато не е станало късно, и ни остави да живеем както можем.
— ЖИТЕЛИ НА АБДАРАХ!
Като по чудо, сякаш в отговор на спора на двамата, зад Конан се чу глас, достатъчно силен, за да заглуши всеки друг звук на площада. Всички погледи се обърнаха уплашено към входа на гробницата и видяха облечения в бяло Хорасп, изправен над главите на тълпата от мумии.
— ПОДАНИЦИ, ЧУЙТЕ МЕ!
Пророкът се обърна към разпръскващите се хора и гласът му отекна над площада. Но Конан знаеше, че дробовете на обикновен човек не могат да постигнат такава сила на гласа. Вълшебникът използваше някаква дяволска магия, за да усили звученето на думите си. Беше свил длани на устните си и това придаваше на речта му нечовешка грубост, сякаш някакъв огромен звяр говореше с човешки думи.
— НЯМА ОТ КАКВО ДА СЕ БОИТЕ — прогърмя гласът. — ЗАПОВЯДВАМ ВИ ОТ ИМЕТО НА ВАШАТА ЦАРИЦА! — Той посочи към Нитокар, която махна на поданиците си. — ВСИЧКО ЩЕ БЪДЕ НАРЕД, АКО МИ СЕ ПОДЧИНИТЕ. ТЕЗИ, КОИТО СЕ СЪПРОТИВЛЯВАТ, ЩЕ БЪДАТ УБИТИ. — Хорасп отпусна ръце, за да попита тихо нещо Нейно Царско Величество. После отново вдигна длани към устните си и гласът му отекна оглушително: — ЦАРИЦА НИТОКАР ЩЕ ТРЪГНЕ КЪМ ДВОРЕЦА, ЗА ДА ПОЕМЕ ТРОНА СИ. ОСТАВЕТЕ ВРАТИТЕ ОТВОРЕНИ ЗА НЕЙНО УЛЕСНЕНИЕ.
Гръмовният глас замлъкна, Хорасп се смъкна долу и изчезна. Думите му само увеличиха паниката. Тълпата се люшна безпомощна. Мнозина не можеха да напуснат площада. Дори тези, които се бяха съвзели след първоначалния страх, бяха повлечени от обезумелите човешки потоци. Конан се озова сам сред море от крещящи, бутащи се мургави тела.
За щастие ръстът и силата му позволиха да устои на блъскането. Той си проправи път към група дворцови стражи, които се бяха събрали върху едно възвишение близо до градската порта. В средата принцеса Африт неспокойно се съвещаваше с оцелелите жреци и военачалници. Там беше и синът на Нитокар, Еблис. Скрит от възрастните, той стоеше намусен отстрани. Когато наближи, Конан видя как всеки от воините се поклони почтително на принцесата, преди да се обърне и да даде заповедите си.