Четиримата излязоха от тълпата в подножието на стълбите и се заизкачваха към вратата. Щом наближиха, принцесата смело погледна стражите. Никой не я спря, нито я заговори. Но когато стигнаха до полуотворената врата, един жрец побърза да ги посрещне.
— Най-после, принцесо! — Беше високият жрец с големия корем, на когото Конан нямаше доверие. — Не знаехме какво е станало с вас! Бояхме се… Но елате с мен, принцесо, за да се срещнете с висшите съветници! Виждам, че поданиците ви също са дошли да ви приветстват. — Той погледна към огромната тълпа навън. — Слава на Елаел, това е знаменателен ден за страната ни! Ескортът ви може да остане тук. — Мъжът угоднически протегна ръка към Африт, като същевременно показа съвсем ясно неодобрението си към придружителите й.
— Ваша Светлост, тези хора ме пазиха досега и искам да останат с мен. — Тя стисна ръцете на жреца, деликатно се изплъзна от прегръдката му и го поведе навътре. В сумрака на двореца чакаха разпръснати още войници и гледаха недоверчиво. Принцесата не се спря, а продължи към другата отворена врата.
Когато минаха през нея, Конан видя, че се намират в същата зала, където за пръв път видя царското семейство и се пребори с Када Куфи. Тук, в издигнатия край на подобната на пещера зала, имаше не стражи, а придворни и жреци, повечето от тях уморени и раздърпани, все още облечени в изцапаните официални дрехи от вчерашното погребение. Те стояха на групички около леглото с възглавнички, върху което лежеше длъгнестият Еблис в поза, напомняща на царствения му баща.
Когато влезе заварената му сестра, младият принц я погледна с изненада и с очевидно раздразнение. Реакцията на придворните беше по-радостна. Те станаха и тръгнаха към Африт, кланяха й се сърдечно и я поздравяваха.
Неусетно се поде разговор за съдбата на царството. Конан разбра, че Африт е определена от жреците за регент. Това й позволяваше бързо да овладее управлението на града и да избегне гражданската война, поне докато наследникът от мъжки пол станеше пълнолетен.
Конан забеляза, че Африт с лекота обсъжда важни държавни въпроси, естествеността й бе очевидна. Лицето й щастливо розовееше, както по-рано тази сутрин, когато беше с Конан. Придворните също я намериха за очарователна. Тези, които се опитаха да я подлъжат към прибързани обещания, се провалиха. Конан разбра, че сега способностите му на боец едва ли са необходими и се постара да изчезне в задните редици.
От всички присъстващи само Еблис стоеше изоставен и недоволен. Най-накрая той се дотътри до разговарящите благородници, скръстил ръце под безвкусно украсеното си наметало.
Азрафел, който също следеше дворцовите разговори, тихо заговори на Конан:
— Май с наша помощ принцесата ще бъде коронясана, преди да се издигне слънцето. Странно, никога не съм си представял, че ще бъда на почит в двореца.
— Да, Конан — радостно се включи Исайаб.
— Конан! — извиси развълнуван глас младият Еблис. — Значи това е чуждоземният шпионин, убиецът на баща ми! Как си посмял да дойдеш тук!
Всички погледи се обърнаха към Конан, който стоеше стреснат, без да може да отговори. За още по-голяма негова изненада момчето се спусна към него, извадило изпод наметката си дълга крива кама.
За Конан не беше трудно да се измъкне от стремителното нападение на момчето. Но Исайаб се оказа по-бавен и бе ранен в рамото, когато посегна към дръжката на меча си. Принцът се обърна към Конан и отново се нахвърли диво отгоре му.
Без да вади оръжието си, Конан сви юмрук и го удари по ръката, в която принцът държеше камата. Ударът му бе толкова бърз, че не можеше да се проследи с поглед. Ножът на принца изхвръкна, стрелна се покрай главата му и се плъзна по пода.
Еблис посегна към срязаното си ухо. Вдигнал окървавената си ръка пред лицето си, той нададе силни писъци. Придворните побързаха да го хванат и да го успокоят. Само Африт се осмели да се приближи до Конан и до двамата му другари. Тя стисна ръката му и бързо я пусна.
— Конан, чуй ме! Трябва да тръгваш!
Той кимна намръщено.
— Да, тръгвам си, поне засега. За щастие нищо страшно не се случи. Това хлапе плаче дори от едно малко порязване.
Принцесата поклати глава и пребледняла, заговори припряно: