— И ти си го носил със себе си през цялото време? Човече, ти си можел да купиш и продадеш всички ни с този пръстен!
Исайаб издаде дрезгав звук, може би се опита да се засмее.
— Когато ми каза, че струва цяла стая злато, не знаех какво да правя. Обикновено продавах моя дял на Отсгар за смешна цена. Но този камък е прекадено скъп за един прост разбойник. И прекадено опасен да се притежава.
Исайаб се опита да си поеме хрипливо дъх и потрепери от усилието. Ръката му се плъзна надолу. Конан пое камъка от отмалелите му пръсти и го задържа пред очите му.
— Освен това — прошепна Исайаб — парите са само едната страна. Човек краде и по навик… за удоволствие… заради съдружниците си…
Хриптенето секна и той умря, вперен в сиянието на камъка, отразено в очите му.
Конан допря ухо до гърдите на приятеля си и склопи очите му. Помогна на Азрафел да положи тялото в колесницата. Когато се изправи, пръстенът вече бе изчезнал в някакво скривалище из дрехите му. Той погледна последните двама от бандата.
— С това работата ми тук приключи. Внимавайте, тук скоро може да загъмжи от стражи, които ме издирват. Преди малко отсякох още един клон от царското родословно дърво. — Той се изсмя горчиво. — Но странноприемницата не е в опасност. Ще тръгна с колесницата, за да отклоня преследвачите. По пътя ще хвърля нашия стар приятел в бързия канал.
— Чудесно, Конан! Идвам с теб! — Зафрити, облечена в бледолилава туника, преметната през мургавите й рамене, рязко махна на една прислужница. — Хама, приготви най-ценните ми вещи.
Когато девойчето се отдалечи, стигийката се присламчи към Конан със съблазнителната си грация на танцьорка и с алчен блясък в очите.
— Когато продадеш прословутия си камък в Офир, ще си живеем царски! Ще бъдем прочути в хиборийските земи…
— Не, почакай! — прекъсна я гласът на Азрафел, дрезгав и треперещ. — Зафрити, обичам те! Конан, ако искаш да я отведеш, първо ще трябва да се пребориш с мен. Достатъчно чаках и търпях!
Въпреки атлетичното си тяло шемитът изглеждаше като момче в сравнение с Конан. Пребледнялото му лице и треперещата му ръка издаваха, че той знае това. За да го прикрие, Азрафел стисна дръжката на меча си.
— Ей, вие двамата… — Конан измъкна ръката си от прегръдката на танцьорката и се отдръпна. — Зафрити, не съм казвал, че ще дойдеш с мен. — Той също хвана сабята си и се обърна към младежа: — Азрафел, ако искаш да се бием за камъка, давай! Но не си прави труд за момичето…
— Но, Конан! — Зафрити страстно се хвърли към него. — Нали не смяташ да ме напуснеш след всичко, което се случи между нас! — Тя успя да обвие нежните си ръце около ръката, която държеше меча, и се притисна към него. — Отсгар е мъртъв. Най-после съм свободна! Нищо не ме задържа тук.
— Ако си свободна, Зафрити — каза Конан хладно, — тогава си свободна и от мен. Знам, че няма да ми бъдеш по-вярна отколкото на Отсгар. — Той отново се откъсна от нея, като държеше под око Азрафел, който стоеше до тях, без обаче да изважда сабята си. — За бога, жено! Ванирецът може и да беше негодник, но те обичаше и се грижеше за теб! Аз не съм влюбено псе като него, за да ти играя по свирката. Пътищата, по които бродя, са прекалено опасни за такива игрички.
— Конан, ти си жесток! — Стигийката зарови лице в ръцете си, раменете й се разтресоха от плач. — Ти ме желаеше достатъчно, за да ме откраднеш от Отсгар, когато беше жив!
— Не, Зафрити, аз не съм жесток, а честен. Тук стои някой, който те обича повече от живота си, ако се съди по желанието му да се бием заради теб. Той може би ще е по-търпелив от мен към твоите прищевки, но надявам се не колкото Отсгар. — Конан хвана една от китките на танцьорката и бавно я отдели от лицето й, което изглеждаше учудващо сухо. Той я побутна към стройния шемит, който я очакваше с протегната ръка, а обицата му проблясваше на слънцето.
— Азрафел е способен мъж и се ползва с благоволението на царицата. Двамата заедно можете да се грижите за собствеността на Отсгар и дори да я увеличавате. — Конан се качи в колесницата. — Всъщност оставям на вас да решите. — Той им махна. — Сбогом, Азрафел, и успех!
После хвана камшика и юздите и извика на прислугата:
— Коняри, отворете вратите и се пазете. Широкият път ме очаква!