Двамата не бяха сами в стаята. Във всеки ъгъл стоеше по един облечен в черни доспехи воин със свален шлем и с преметната на гърба сабя по такъв начин, че дръжката стърчеше над дясното рамо. Тези воини гледаха право пред себе си и стояха като мумии, без да дават признаци, че дишат или мигат.
— Моите телохранители — каза Тарамис, посочвайки към четиримата. — Най-добрите воини на Бомба̀та, почти толкова добри, колкото самия него. Нападат само по моя заповед. Ще пием ли по чаша вино?
Тя стана и се наведе да напълни чашите. Дъхът на Конан секна в гърлото му. Черната коприна се изопна върху заоблените бедра на наведената жена. При многото гънки дрехата беше непрозрачна, но опъната, тя беше като мъгла. Под нея нищо не скриваше гладката кожа на Тарамис. Когато се обърна към него с чанта в ръка, той установи, че не може да откъсне очи от нейните леко полюшващи се, разкошни гърди.
— Слушай, казах, че ако искаш нещо да хапнеш, ще заповядам да донесат. — Гласът на благородницата беше дрезгав. Тя се забавляваше.
Конан стоеше втрещен, почервенял, а после, когато разбра това, се изчерви още по-силно.
— Не. Не, не искам нищо за ядене. — Ядосан на себе си, той взе чашата. Чудеше се какво му беше станало, та се беше втренчил като някое момче, което никога по-рано не е виждало жена. Ако му бе толкова ума, по-добре да се откаже. Той се прокашля. — Вие искате да свърша някаква работа за вас. Няма да мога да сторя това, без да знам каква е тя.
— Искаш ли да си върнеш Валерия? — Тя се премести по-близко до него и гърдите й го докоснаха. Дори през туниката той ги почувства като два горещи въглена.
— Искам я отново жива. — Конан се настани на възглавниците — надяваше се, че го стори небрежно — и полегна. Тарамис се надвеси над него; той погледна нагоре, но трябваше да отмести очи от дразнещата линия на бедрото, корема и гърдите. Младежът не видя лукавата усмивка, която трепна на устните й.
— Помнѝ добре какво искаш, крадецо, и правѝ това, което ти нареждам.
— Вие все още не сте ми казала какво трябва да направя.
— Той потисна една въздишка на облекчение, когато тя се отмести от него и започна да крачи из стаята.
— Аз имам една племенница, лейди Джина — каза бавно Тарамис. — Тя прекарва живота си в усамотение. Родителите й, моят брат и неговата жена, умряха, когато беше съвсем малка. За нея това беше голям удар. Детето е… чувствително, умът, умът му е неукрепнал. Но сега тя трябва да извърши едно пътуване. Искам да я придружиш.
Както беше с уста пълна с вино, Конан се задави.
— Да я придружа? — каза той, когато успя да си поеме дъх. — Не съм свикнал да бъда придружител на благородници. Искам да кажа, че не върша такива неща.
— Искаш да кажеш, че си крадец — отвърна Тарамис и се усмихна, когато той стеснително се размърда. — Аз не те предадох на градската стража, Конан. Защо трябва да го сторя сега? На мен ми трябва крадец, защото Джина трябва да открадне един ключ, който само тя може да докосне, а също и съкровището, пътят към което ще й отвори само този ключ. Кой може да й помогне по-добре в тази мисия, ако не най-добрият крадец на Замора?
Едрият младеж се почувства така, сякаш главата му бе пламнала. Той сложи внимателно чашата си на масата. Сега последното нещо, от което имаше нужда, беше виното.
— Аз трябва да съпровождам едно дете, тази лейди Джина, по време на едно пътуване, да й помогна да открадне омагьосан ключ и съкровище — каза той учудено. — Щом като казвате, че това е услугата, която искате от мен, за да ми върнете Валерия, ще го направя, макар че не разбирам защо тя не извърши това пътуване със свита от прислужници и сто от вашите воини, вместо с един крадец.
— Защото скрижалите на Скелос казват, че тя не бива да пътува с такава свита. — Тарамис спря, хапейки долната си устна.
— Тези скрижали — започна той, но облечената в коприна жена махна с ръка и прекъсна думите му.
— Пророчества — каза тя бързо. — Те казват какво и как трябва да се направи. Забравѝ за тях. Те са написани на един древен език, които разбират само… учените. — Принцесата го погледна преценяващо, после продължи. — Има някои неясноти около броя на придружителите, но двама са посочени изрично. Тези двама ще бъдете ти и Бомба̀та.