Конан изсумтя и изостави скрижалите, за да се занимае с по-неотложните проблеми. Да пътува с Бомба̀та? Е, какво пък, ако се наложи, ще може да се справи с него.
— Къде се намира този ключ?
— Лейди Джина ще ти покаже.
— Най-добре ще е, ако имам карта — каза той. — И план на мястото, където се намира ключът. Също и на съкровището. И какво представлява това съкровище? Ще ни трябват ли товарни животни, за да го пренесем?
— Лейди Джина ще знае това, когато го види, мой хубав крадецо. Тя може да държи в ръцете си това съкровище, което никой друг не би могъл да стори. Това е всичко, което трябва да знаеш. Колкото до картата, такава няма и не може да има извън главата на Джина. Още при раждането й бяха направени заклинания, които да я направиха чувствителна към този ключ. Тя ще усети присъствието на ключа, докато пътувате и ще знае как да отиде при него. Когато вземе ключа в ръка, по същия начин ще стане също толкова чувствителна към съкровището.
Конан въздъхна. Че жената искаше да запази някои неща в тайна, не го изненада. На мнозина, за които бе работил, беше трудно да имат пълно доверие в един крадец, дори когато го наемаха да изпълнява тяхна поръчка. И все пак това не правеше нещата по-лесни.
— Има ли нещо друго, което трябва да знам, или за което да се подготвя? Не забравяйте, че прекалено големият брой изненади може да крие смъртна заплаха не само за мен, но и за вашата племенница.
— Джина не трябва да пострада! — намръщи се Тарамис.
— Аз ще я запазя, но не мога да сторя това при пълно неведение за това, което ме очаква. Ако знаете нещо повече…
— Много добре. Аз… със сигурност знам, че ключът сега е в един човек на име Амон-Рама, стигиец.
— Магьосник. — След всичко, което беше чул, той не можеше да допусне, че този стигиец не е магьосник.
— Да, магьосник. Виждаш, че ти казах всичко, което зная. Аз искам не по-малко от теб това пътуване да бъде успешно. Изплаши ли се, готов ли си да се изправиш пред онова, което предстои? Не забравяй твоята Валерия.
При тези нейни думи лицето му придоби суров израз.
— Казах, че ще го направя, и не се отричам от думите си.
— Много добре — каза Тарамис. — Сега едно последно нещо толкова важно, колкото и всичко останало, поне за теб. На седмата нощ от днес нататък, на небето ще се получи подреждане на звездите, което става веднъж на хиляда години. Тогава именно мога да ти върна Валерия, ако дотогава успееш да се върнеш при мен със съкровището и с лейди Джина. — Тя вдигна ръка, за да предотврати несъгласието, което Конан се готвеше да изрази. — Моите астролози не могат да определят къде се намира нито ключът, нито съкровището, но те ме уверяват, че и двете могат да бъдат намерени и върнати до това време.
— Те ви уверяват — усмихна се той мрачно.
Конан надникна в чашата си и изпи до капка останалото вино. Преди един час той мислеше, че е затънал до колене в магии и предпазливост. Сега вече знаеше, че е затънал до шия, и то в мъгла.
Изведнъж в двореца се чу пронизителен нисък на момиче. Писъкът се повтори и потрети. Конан скочи на крака и ръката му легна върху дръжката на сабята. Той видя, че телохранителите настръхнаха и разбра, че не писъкът, а неговата реакция ги беше разтревожила.
— Това е племенницата ми — каза припряно Тарамис. — Джина страда от кошмари. Седни, Конан. Ще ида при нея и щом се успокои, веднага ще се върна. — Като каза това, за най-голяма изненада на кимериеца, принцесата на Замора изскочи от стаята.
Тарамис затича обзета от гняв. Тя беше започнала да мисли, че кошмарите на Джина са престанали, че се е отървала от тези терзания. Племенницата й се беше свила на кълбо в средата на леглото и ридаеше, разтърсвана от конвулсии, осветявана от бледата лунна светлина, която струеше от сводестите прозорци. Тарамис не се изненада, когато не намери при нея никакъв прислужник. Всички знаеха, че само тя може да се справи с мрачните видения, които измъчваха нейната племенница. Благородницата коленичи до леглото и постави ръце върху раменете на Джина. Момичето трепна, после видя Тарамис и се вкопчи в нея.
— Беше сън — плачеше тя. — Ужасен сън! — Още ненавършила осемнайсет години, Джина беше стройна и красива, но сега големите й тъмни очи плуваха в сълзи, а сочните й устни трепереха неудържимо.
— Само сън — успокояваше я Тарамис и я галеше дългата й черна коса. — Нищо повече от сън.
— Но аз видях… аз видях…