— Шшт. Успокой се, Джина. Утре тръгваш на твоето голямо приключение. Сега ти не можеш да си позволиш да те стряскат сънища.
— Но този сън така ме изплаши — запъна се Джина.
— Успокой се, дете.
Тарамис докосна леко с върха на пръстите си слепоочията на Джина и започна шепнешком да пее монотонно. Постепенно риданията на момичето престанаха, треперенето изчезна. Когато дишането й се успокои и прие ритъма на дълбоко заспал човек, Тарамис се изправи. Стотици пъти тя беше мислила, че сънят и спомените от него са прогонени, но проклетият кошмар се връщаше, за да я преследва отново. Тя разтри собствените си слепоочия. Същата сила, която беше предначертала съдбата на момичето, правеше всеки път все по-трудно прогонването на кошмара. Без тази сила, без тази съдба нямаше да има никакви кошмари. Джина беше Единствената, за която се говореше в скрижалите, и само това имаше значение. Този път кошмарите щяха да са прогонени достатъчно дълго. Трябваше да бъде така.
През целия си живот Тарамис беше работила по този начин, всъщност от ранно детство. Още щом порасна достатъчно, за да има ясна представа за себе си, нейната леля, принцеса Елфейн, започна да я обучава в двата метода, чрез които една жена би могла да има истинска власт: съблазън и магия. Когато Елфейн умря, момиченцето Тарамис, тогава вече на десет години, не присъства на погребалния обред. По-старите хора смятаха, че отсъствието се дължи на голямата й скръб. В действителност тя претърсваше личните стаи на леля си, отмъквайки книгите с магии и магическите предмети, които Елфейн беше събирала цял живот. И тогава тя намери скрижалите на Скелос. С навлизането на луната в нейната поредна фаза започна двадесетата година на усилен труд, който сега трябваше да се увенчае с успех.
Тя усети, че Бомба̀та стои на входа, загледан към момичето на леглото. Тарамис бързо прекоси стаята и го хвана за ръцете. За момент той се възпротиви, после се остави да бъде изведен в тъмния коридор.
— Ти дори вече не го скриваш, нали? — каза тя привидно спокойно. — Ти желаеш моята племенница. Не се опитвай да отричаш.
Макар да се извисяваше две глави над нея, той пристъпваше от крак на крак като момче, което очаква наказание.
— Нищо не мога да направя — промърмори накрая той. — Вие сте огън и страст. Тя е непорочност и чистота. Не мога да надвия себе си.
— А тя трябва да остане непорочна. Това е записано в скрижалите на Скелос.
В действителност скрижалите не изискваха Джина да бъде девица, а просто непорочна. Душата й трябваше да бъде свободна от най-малкото зрънце злина. Момичето трябваше да остане неспособно да помисли нещо лошо за някого. То трябваше да вярва, че никой не може да пожелае зло на самото него. Затвореният живот, който беше водила, й осигури такава непорочност. Тарамис бе разбрала какво става в Бомба̀та много преди той самият да го бе разбрал и подхранваше тази негова вяра.
— Дори да не беше така — каза му тя, — ти си мой и аз няма да разделя с друг онова, което е мое.
— Не ми харесва да бъдеш сама с онзи крадец — изръмжа той.
— Сама? — Тарамис се засмя. — Четирима от най-добрите ти воини стоят готови да го хванат и съсекат, ако той ме застраши.
Огромният воин говореше под нос и тя се намръщи.
— Говори по-високо, за да мога да те чувам, Бомба̀та. Не обичам нищо да се скрива от мен.
Той впери в нея черните си, пламтящи очи и каза:
— Не мога да понасям мисълта този крадец да те гледа, да те желае, да те докосва…
— Ти се забравяш! — Всяка дума беше като леден бръснач. Бомба̀та отстъпи крачка назад, после бавно коленичи и наведе глава.
— Простѝ ми — промърмори той. — Но на този Конан човек не може да има доверие. Той е чужденец, крадец.
— Глупак! Скрижалите казват, че Джина трябва да бъде придружена от крадец, чийто очи имат цвета на небето. Няма друг такъв в Шадизар, а може би дори и в цяла Замора. Ти ще вършиш това, което ти заповядвам. Ще изпълняваш точно инструкциите на скрижалите. Точно, Бомба̀та.
— Както заповядаш — промърмори той, — така ще постъпя.
Тарамис го помилва по главата, сякаш милваше някое от своите кучета-вълкодави.
— Разбира се, Бомба̀та. — Тя се почувства опиянена от победата, защото сега беше сигурна, че предметът, който желаеше, ще бъде донесен. Рогът на Дагот ще бъде неин. Тя ще има безсмъртие и власт. От предчувствието за това по тялото й преминаха искри, разнесоха се топли вълни, които се свиха в тръпнещо кълбо в корема й. Ръката й, положена върху черната коса на Бомба̀та, трепна. Тя пое дълбоко дъх.