— Какво беше това, Бомба̀та? — попита любопитно Джина.
Мъжът с белязаното лице отправи последен предупреждаващ поглед към Конан, преди да отговори.
— Просто едно животно, дете. Прилично на куче.
Кафявите й очи се изпълниха с желание.
— Ще видим ли някое?
— Може би, дете.
Конан поклати глава. Момичето изглежда изпитваше радост от всичко, но не познаваше нищо. Празните улици на Шадизар, докато яздеха през града, шатрите и спящите камили извън градските стени, глутницата хиени, които ги следваха на разстояние половин ден ход, без да съберат достатъчно кураж да ги нападнат, всичко я очароваше, караше блесналите й очи да се обръщат към Бомба̀та, изпълнени с въпроси.
— Онова, което не зная, може да ни погуби — каза Конан.
— Не я плаши, крадецо! — озъби се Бомба̀та.
Джина сложи ръка върху защитения с плетена броня лакът на воина.
— Аз не се страхувам, Бомба̀та. Мой добър Бомба̀та.
— Тогава кажете ми откъде знаете как да намерим ключа — настоя Конан. — Или пък кажете на Бомба̀та, ако все още не желаете да разговаряте с мен.
Тя премигна към Конан, после насочи поглед в пространството между кимериеца и облечения в черна броня воин.
— Не зная откъде точно ми е известен пътят, зная само накъде трябва да вървя. Сякаш съм минавала по него по-рано. — Тя поклати глава и леко се усмихна. — Разбира се, това е невъзможно. Аз дори не си спомням някога да съм напускала двореца на леля си.
— Ако можете да ми кажете къде трябва да отидем — каза Конан — макар и само приблизително, може би ще мога да избера по-кратък път от вашия. — Мислейки за подреждането на звездите, за което беше говорила Тарамис като условие за връщане на Валерия към живот, той докосна златния амулет на гърдите си и добави: — Не разполагаме с много време.
Джина отново леко поклати глава.
— Ако онова, което е пред нас, е пътят, който трябва да следваме, тогава аз… си го спомням. Но най-напред трябва добре да го видя. — Тя неочаквано се засмя и се загледа в небето. — Освен това не искам нашето пътуване да свърши бързо. Искам то да продължи вечно.
— Това не може да стане, дете — каза Бомба̀та. — След не повече от още шест нощи трябва да се върнем в Шадизар.
Единственото, което можеше да направи Конан, беше да запази маската на безизразност върху лицето си. Подреждането на звездите щеше да стане след шест нощи, но Бомба̀та не се интересуваше от връщането на Валерия. Тогава какво друго трябваше да се случи тази нощ?
— Сега е време да спиш, момиче — продължи човекът с белязаното лице. — Утре рано трябва да потеглим. — Той започна да приготвя леглото й, почиствайки камъните от земята, след което се зае да копае с камата си.
— Моля те. Бомба̀та — каза Джина. — Не мога ли да остана будна още малко? Звездите тук изглеждат толкова по-различни, отколкото над градините на двореца. Сякаш мога да ги докосна. — Бомба̀та безмълвно постла одеяла върху подравнената земя. — О, много добре — тя въздъхна и скри с ръка една прозявка. — Просто искам да изживея всичко, а тук има толкова много нови за мен неща.
Джина легна и Бомба̀та с изненадваща нежност я зави с още едно одеяло.
— Ще ти дам възможност да изживееш всичко, което е възможно — каза й той тихо. — Колкото е възможно, дете, но след шест нощи ние трябва да бъдем в Шадизар!
Слагайки глава на ръцете си, Джина промърмори нещо, докато заспиваше.
„Като любовник“, помисли Конан, докато наблюдаваше Бомба̀та, останал наведен над момичето. Ако не беше толкова очевидно, че Джина е девица, той щеше да бъде сигурен, че този мъж й е любовник.
Бомба̀та се изправи, отиде до огъня и започна да слага тор върху него.
— Аз ще пазя пръв, крадецо — каза той. Без да отрони пито дума, той се върна при Джина, извади сабята си, седна със скръстени крака и сложи голата сабя върху коленете си.
Конан стисна устни. Човекът се беше разположил между Джина и кимериеца, сякаш трябваше да я пази от него. Без да сваля очи от Бомба̀та, Конан се изтегна на земята и сложи ръка върху дръжката на сабята си. Той не се зави с одеяло. Беше свикнал на по-голям студ от този в заморанската равнина, а и одеялото щеше да му отнеме миг повече, ако трябваше да използува оръжието си. Това можеше да се окаже фатално срещу мъж, който вече беше със сабя в ръка. И все пак въпреки недоверието към Бомба̀та, умът му беше зает с новата загадка, която се беше притурила към останалите. Какво трябваше да се случи в Шадизар подир шест нощи? Конан продължаваше да се мъчи над този въпрос, когато сънят го обори.