Задъхан тежко, той яздеше, подпрял юмрук на бедро, вперил поглед право пред себе си. Накрая каза:
— Този Конан е крадец, дете. Просто крадец и нищо повече. Принцеса Тарамис си има свои причини да го изпрати с нас и аз не съм този, който има право да ги обсъжда, пито пък ти.
Джина хапеше устната си, замислена върху току-що чутото. Когато Тарамис й беше казала, че е дошъл денят за нейното пътуване, тя преливаше от радост. Това означаваше нейното предопределение да се осъществи. Тя щеше да намери рога на Дагот, да го върне на леля си и щеше да бъде на голяма почит. Но, ако Конан е крадец и Тарамис го е изпратила с тях, тогава…
— Бомба̀та, да не би ние да се каним да откраднем рота на Дагот?
Той замахна с ръка, сякаш посичаше някого, и бързо погледна към Конан. Синеокият млад колос спокойно яздеше пред тях, твърде далеч напред, за да чуе думи, изречени тихо. Заради високомерно изправения му гръб Джина реши, че той умишлено не обръща внимание на Бомба̀та и на нея. Поради някаква причина, която тя не можеше да разбере, Джина се дразнеше от мисълта, че той може би я пренебрегва. При това съзнателно.
— Дете — каза Бомба̀та тихо — Тарамис ти каза да не споменаваш това име в присъствието на други хора, освен нея и мен. Ти знаеш това. То е наша тайна.
— Той не може да ни чуе — възрази тя. — И ние се каним да…
— Не! — Тонът му стана безкрайно търпелив, както когато девойката стигаше до крайност. — Не, Джина, ние не крадем. Никой освен теб не може да се докосне Рога. Никой в целия свят. Това не е ли доказателство, че твоето предопределение е истинско? Ти не бива да се съмняваш в леля си, или в мен.
— Разбира се, Бомба̀та. Това е просто… ох, съжалявам. Нямах намерение да те тревожа. — Човекът с белязаното лице промърмори гневно нещо под нос; тя се втренчи в него.
— Какво има, Бомба̀та?
Вместо да отговори, той препусна напред към Конан.
Тя се загледа подир него и изведнъж разбра, че някои беше прекосил хълма на север от тях и бързо се приближаваше, водейки след себе си друг кон, завързан с въже. Когато човекът дойде по-близко, тя видя, че беше грозен, нисък и съсухрен мъж с кожена куртка и мръсни панталони. Неочаквано момичето започна да се чуди какво означава онова, което беше промърморил Бомба̀та. „Малак“ — беше промълвил той.
Конан се усмихна, когато видя Малак да препуска през билото на хълма, завързал с въже оседлан кон. Той премести гладкото камъче, което използуваше, за да поддържа влагата в устата си, изпод езика в едната буза.
— Здравей, Малак! — извика той.
— Здравей, Конан! — Върху лицето на дребния крадец се разля широка усмивка. — Едвам те намерих, кимериецо. Аз не съм следотърсач, знаеш. Аз съм градски човек, цивилизован…
Бомба̀та се спусна с галоп между двамата, вдигайки облак прах. Той не обърна никакво внимание на Конан, а се вторачи в дребния човек, чиято усмивка бавно изчезна под тежестта на този убийствен поглед.
— Принцеса Тарамис ти подари живота — изръмжа Бомба̀та. — Ти трябваше да се свреш в някой свинарник, докато все още имаше тази възможност.
— Аз го помолих да дойде — каза Конан.
Бомба̀та обърна коня си, белезите на лицето му бяха станали мъртвешко бледи.
— Ти си го помолил! Какво ти дава основание да мислиш, че можеш да решаваш кой да участва в това пътуване, крадецо? Принцеса Тарамис…
— Тарамис иска аз да придружавам Джина — прекъсна го Конан, — а аз искам Малак да бъде с мен.
— Аз пък съм против.
Конан пое дълбоко дъх. Трябваше да остане спокоен. Той нямаше да убие този глупак.
— Тогава можеш да продължиш издирването без мен — каза Конан с по-голямо спокойствие, отколкото изпитваше.
Сега беше ред на Бомба̀та да поеме дълбоко дъх. Той обаче скръцна със зъби, тъй като не можа да покаже същата външна невъзмутимост като кимериеца.
— Има съображения, кимериецо, които ти не бива да знаеш. Трябва да сме само ти, аз, и лейди Джина.
— Тарамис каза, че относно броя съществува някаква неяснота — рече Конан и с удоволствие видя как лицето на другия посърна от изненада.
— Тя ти е казала това?
Конан кимна.
— Тарамис не иска да се провали. Тя ми каза всичко.
— Разбира се — каза бавно Бомба̀та, но в тона му имаше нещо, което накара Конан да се съмнява в думите му. И все пак тя сигурно не би скрила нещо, ако това би намалило шансовете им за успех.