Внимателно, без да сваля очи от бавно приближаващите се мъже, въоръжени с копия, Конан слезе от коня. Ако останеше на седлото, те щяха да имат предимство с дългите си оръжия. „Не, че не е предимство — каза си той — и съотношението от двайсет към един“. Тогава най-добре той да започне битката. Конан погледна тяхната хаотично настъпваща редица, избра най-слабата точка в нея и се хвърли в атака.
Изведнъж покрай рамото му премина огнено кълбо, блъсна в лицето един окъсан мъж и експлодира сред овъглена плът. До огъня Малак скачаше неудържимо и се кикотеше като малоумен. Пред мършавия дребен крадец стоеше Акиро, грубата му кафява туника и гамаши все още тлееха. Устните на стария магьосник се движеха, сякаш пееше монотонно, но Конан не можеше да чуе никакъв звук. Ръцете, покрити с кожа с цвят на пергамент, извършваха сложни движения, завършващи с плясък на височина на гърдите, а когато дланите на Акиро се отделиха една от друга, измежду тях изскочи друго огнено кълбо. Акиро отново започна да жестикулира, но два трупа с овъглени чукани на мястото на главите бяха повече от достатъчни. Виейки от ужас, окъсаните мъже захвърлиха копията си и побягнаха в сгъстяващия се сумрак. Виковете им бързо заглъхнаха на юг.
— Долни изчадия, потомци на болни камили! — мърмореше Акиро. Той погледна ръцете си, духна на дланите, изтърси прахта от тях. Острата му сива коса и дълги те мустаци стърчаха като щръкнали шипове. Акиро гневно ги приглади.
— Ще им дам да разберат, ще накарам внуците на техните внуци да треперят от името ми. Ще направя така, че кръвта им да замръзне, а костите им да се тресат като желе.
— Акиро — каза Конан. Малак клекна да слуша, а лицето му даваше да се разбере, че е заинтригуван.
— Ще им изпратя епидемия от циреи, която да ги мори до десето коляно. Ще накарам стадата им да погинат, мъжествеността им да изсъхне, зъбите им да изпадат.
— Акиро — каза Конан.
Жълтокожият магьосник размаха юмрук по посока на бягащите мъже.
— Те твърдят, че клеветя техните богове. Богове! — Той направи гримаса на отвращение и плю. — Глупави шамани, които не могат да познаят огнен елементал4, когато видят такъв. Предупредих ги, че ако принесат в жертва още едно дете, ще докарам светкавица върху главите им, кълна се в огнената Пътека на Могъществото, ще го сторя!
— Може би нямаше да го направиш — каза Малак. — Искам да кажа, че тези варвари те завързаха и едва не те опекоха жив. Може би е по-добре да ги оставиш на мира.
Лицето на Акиро придоби каменна безизразност.
— Не бой се, Малак — каза той кротко. — Твоите мъжки атрибути няма да изсъхнат. — Малак се облегна назад и погледна втрещено към магьосника. — Това, което виждам на лицето ти, израз на уважение ли е? — попита кротко Акиро. — Тогава ще ги разкажа какво се случи. Тримата шамани, които наричат себе си жреци успяха да направят заклинание над мен, докато спях. Незначително заклинание, но то позволи на техните последователи да ме нападнат и да ме завържат. — Тонът му ставаше все по-остър, а гласът му с всяка дума укрепваше. — Вързаха ръцете ми така, че не можех да направя никакъв жест. Напъхаха парцали в устата ми — той спря, за да плюе — така, че не можех да произнеса никакви магически думи. Тогава започнаха да ме принасят в жертва на техните богове. Богове! Ще им покажа аз на тях едни богове! Преди да успеят да се справят с мен, ще стана демон в техния храм! Аз… Онова момиче.
Конан премигна. Той беше решил да даде възможност на Акиро да приказва, докато остане без дъх — това беше единственото нещо, което трябваше да се направи, докато старият магьосник захапеше здраво въдицата — но неочакваното притихване на гласа и смяната на темата го изненадаха. Той разбра, че най-сетне Бомба̀та и Джина бяха пристигнали. Двамата едва се виждаха в мрака и Конан, въпреки че имаше зрение на планинец, не би се обзаложил, че единият от тях е жена, ако това не му бе известно предварително.
— Тя е непорочна — каза Акиро, а Малак пискливо се засмя.
— Искаш да кажеш, че от тук ти можеш да разбереш, че тя никога не е…
— Дръж си езика, Малак — сряза го старият мъж. — Не става дума за плътта. Имам предвид духа, а това е ужасно.
— Ужасно! — възкликна Конан. — Нима не мога да избера за себе си друго нещо, освен ужасно?
Акиро кимна.
— Такива трябва да бъдат пазени като деца, докато придобият необходимото познание за света, иначе ще станат жертва на злото. Много рядко се придобива такава непорочност по естествен начин. Най-често се възпитават за някаква магьосническа цел.