— Бъдете готови — изкомандва тихо кимериецът.
— Бел да ни закриля — каза тихо Малак, когато Конан подкара коня си през групичката на войниците.
Учудените селяни се отместиха пред него. Спокойно, кимайки към коринтийците, Конан отиде в техния кръг. Войниците се спогледаха, втренчиха се в него, очевидно недоумяващи какви са намеренията му. Той извади широката си сабя.
— Не я убивай, защото ще ни развалиш развлечението! — извика един от коринтийците. Чернокожата жена пристъпи плавно докъдето й позволяваше въжето, стиснала здраво тоягата в ръце, гледаща наоколо с недоверчиви очи.
Конан й се усмихна, надявайки се с това да я успокои. Сабята му проблесна на слънцето и разсече въжето близко до глезена й. Очите им се срещнаха; по лицето й не трепна нито едно мускулче. „Нито капчица страх“, помисли той и се възхити.
— Какво направи? — извика един войник. — Не можах да видя. Съсече ли я?
Така спокойно, както беше влязъл в кръга, Конан излезе от него, безразличен към изпълнените със съмнение погледи на коринтийците. Преди кимериецът да беше стигнал до другарите си, черната жена се възползува от възникналата възможност. Въртейки тоягата със скоростта на вихрушка, тя се впусна в атака.
— Тръгвайте — изрева Конан.
Дебелият край на оръжието на жената смаза гърлото на един войник, преди нейните мъчители да разберат, че тя наистина се е освободила от въжето. Дървената тояга удари по шлема с гребен, стовари се върху коленете на коринтиеца, после се завъртя и изби копието от ръцете му, след това отскочи върху лицето; чу се пращене на счупени кости и плисна кръв.
Селяните с крясъци се разпръснаха пред сабята на Конан и изправения на задните крака кон. Бомба̀та се мъчеше да хване юздите на коня на Джина, докато тя протестираше, викаше към кимериеца, който не можеше да я чуе. Девойката сочеше жената, която той търсеше.
През това време трима от войниците бяха изчезнали, а останалите трима се чудеха какво да правят с жената, виновница за всичко това. Тя въртеше дългия прът над главата си и виеше като вълчица. Тримата се спогледаха и мълчаливо достигнаха до единодушно решение: хукнаха назад. Жената отново нададе боен вик, този път побѐден. После тя изчезна подир войниците.
Конан гневно издърпа юздата от ръцете на Джина. Тя се опита да възрази, но той подкара коня си в галон, теглейки я след себе си и единственото, което можеше да направи момичето, беше да се държи здраво за лъка на седлото. Селяните размахаха юмруци след тях и тук-таме надигнаха някое копие или ръждива сабя, но не направиха опит да спрат препускащите ездачи.
Едва когато селото се изгуби от погледа им зад един завой в долината, Конан намали скоростта и върна юздата на девойката.
Тя я пое от ръката му и го погледна.
— Защо оставихме онази жена в селото? Тя сега…
— Сега тя има по-голяма възможност да се спаси, отколкото преди един час — излая в отговор Конан. — Да спасяваме бандити ли сме дошли, или да намерим ключа? — Той се помъчи да овладее гнева си. Дори сега Джина нямаше представа за опасността, на която ги бе изложила.
Звукът от чаткане на копита в далечината накара Бомба̀та да изръмжи:
— Коринтийците. Малка е вероятността да не са съобщили за нас.
— Те ще оставят тъмнокожата жена на мира — отбеляза сухо Акиро — и ще съобщят, че сме много повече, отколкото е нашият брой в действителност. Да бъдат прогонени от голяма група въоръжени мъже е едно, а да бъдат победени от една жена е нещо съвсем друго.
Джина погледна единия, после другия.
— Ние трябваше да я спасим — продължи да настоява упорито тя. — Тази жена може би не заслужаваше да бъде измъчвана.
— По какъв начин? — попита Конан, дишайки тежко. Джина мълчаливо посочи надолу към долината. „Добре поне — мислеше кимериецът, — че пътят не е назад към селото“. Без повече приказки те подновиха пътуването.
Глава десета
Долината, по която бяха побягнали от селото, прерастваше в друга долина, тя в трета, а тази третата — във виещ се каньон, осеян с разпръснати огромни камъни, някои наполовина заровени в каменистата почва. Над тях се издигаха Карпашките планини, сивите върхове често увенчани със сняг, тъмните им по-ниски склонове покрити с редки, хилави гори.