В началото на боя многобройността на коринтийците стана причина те да дадат много жертви, но въпреки това голямата численост на ездачите с червени гребени върху шлемовете оказа своето влияние. Смелата и глупава смърт, дори когато можеше да се избегне, беше обикната практика в градовете, ала Конан никога не бе проявявал слабост към нея.
— Разпръснете се! — извика той. Двама кавалеристи се доближиха до кимериеца.
Сабята му се завъртя в кръг около него, отряза дясната ръка при лакътя на единия, заби се дълбоко в рамото на втория. Той измъкна острието и отново извика:
— Разпръснете се! Твърде много са! Разпръснете се!
Хващайки юздата на коня на Джина, той препусна към тесния проход посочен от нея. Това беше пътят, по който трябваше да минат.
Трима коринтийци пришпориха конете си, за да осуетят отстъплението на бегълците. На лицата им цъфнаха доволни усмивки, когато Конан не промени посоката на движение, а после усмивките се превърнаха в гримаси на изумление, защото кимериецът препусна право към тях. Големият му заморански кон връхлетя върху едно по-дребно животно, коринтиецът изкрещя, а препускащият жребец го събори и размаза върху каменистата почва.
Стъписани, останалите двама побягнаха, предпочели да се спасят, вместо да се бият. Затруднен от коня на Джина, който трябваше да тегли зад себе си, Конан знаеше, че ще му бъде трудно да си проправи път с бой. Хладнокръвно и методично той се възползваше от фаталните им грешки, за да им даде урок. Младежът препусна напред, оставяйки след себе си два пресни трупа и един коринтиец, който крещеше и плюеше кървава пяна. Очите му бяха вперени в тесния проход — очи, жестоки като смъртта.
Конан не можеше да си позволи да погледне назад и това го измъчваше. Какво би станало, ако се обърне и види, че някой от другите има нужда от помощ? Той не можеше да се върне, за да помогне. Заради Валерия Джина трябваше да бъде заведена до съкровището, а след това до Шадизар, за да занесе намерените скъпоценности и ключа. Но дори и да не съществуваше Валерия, той знаеше, че не би могъл да изостави момичето. Можеха да я убият, а бе възможно някой кавалерист да сметне, че е безопасно за момент да пренебрегне грохота на битката и да я замъкне зад някоя скала. Стиснал зъби така, че челюстите го заболяха, Конан яздеше и се мъчеше да не чува звуците от боя зад себе си.
Глава петнадесета
Когато най-сетне Конан спря коня си, клисурите бяха станали виолетови, потънали в сенките на планините. Той не беше галопирал през цялото време — конят не би издържал на такава езда в равнината, камо ли пък в лабиринт от лъкатушещи дефилета — но животните не можеха да се движат вечно дори и с бавен ход. Освен това той беше решил да намери място за пренощуване преди да бе станало твърде тъмно, когато нищо наоколо нямаше да се вижда.
Кимериецът погледна към Джина, за да разбере как тя понася пътуването. Бузите на стройното момиче бяха покрити с прах и следи от сълзи, и беше потънала в онова пълно мълчание, с което го бе посрещнала първия път. Държеше се с две ръце за седлото; и сега не показваше по-голямо желание да хване юздата на коня си, отколкото по време на бягството им. На малкото му забележки Джина отговори само с кимане на глава и той, макар и с неохота, допусна, че това й настроение може да се дължи на неговата недружелюбност през последните няколко часа. Единственото, което изглежда искаше да върши, бе да гледа втренчено в него, а това беше започнало да го изнервя. Дали не си беше изгубила ума? Беше се оказала в разгара на боя…
— Добре ли си? — попита той грубо. — А? Отговори!
— Ти беше… ужа̀сен — каза тя тихо. — Те можеха да държат клончета от дървета, вместо саби.
— Това не беше развлечение — промърмори той — не е игра, както ти изглежда продължаваш да мислиш. — Като се учудваше защо изведнъж се разгневи, той поднови търсенето на място за лагер.
— Просто никога по-рано не съм виждала такова нещо — продължи тя. — Онова, което Зула направи в селото, или което стана в колибата на Акиро, беше нещо различно. Аз… аз съм била настрана от това. Тези неща приличаха на развлечение, като жонгльори или мечка, която танцува.
Той не можеше да не изръмжи в отговор.