— Колко дълго — започна Конан и получи отговор преди да беше завършил въпроса си.
Лазурната светлина започна да мига по-бързо и Акиро се наведе да начертае с пръст символи в прахта, докато устата му мълвеше беззвучни заклинания. С едно последно блясване синята светлина изчезна. Миг след това тя отново се показа и едновременно с появата й по коридора се чу писък.
Акиро наклони глава, сякаш слушаше, после въздъхна.
— Някои беше много бърз, но за нещастие не той не бе техният магьосник. Ако Бомба̀та трябваше да посече някого от тях, това беше онзи с червения гребен. Той е техният магьосник и без него те никога не биха могли да отворят онази врата, камо ли пък да достигнат до моите защити. Аз трябва да се бия с него почти с голи ръце.
— Не разбирам защо е трябвало да посече някого от тях — каза гневно Зула. — Те не упражниха никакво насилие над нас, само говореха за… — Думите й постепенно заглъхнаха последвани от съчувствен поглед към Конан, но той не му обърна внимание.
— Не вярвам, че без бой щяха да ни пуснат да минем — каза той. — Не и с Джина. Във всеки случай, няма да им позволя да ме промушат с копие като диво прасе, само защото Бомба̀та ги е нападнал.
— Прав си — каза Малак. — Кълна се в нокътя на крака на Огун, че ако някой те нападне, ти си длъжен да го съсечеш. После, ако е станала грешка, ще прекадиш малко тамян в храма за упокой на духа му.
— Това невинаги е най-добрият начин — каза Акиро сухо. — Но тези хора са лоши.
— Не видях нищо лошо в тях — възрази Зула, а магьосникът се озъби:
— Ти нито си магьосник, нито си чела скрижалите като мен. Тревогата, която почувствахме при влизането в храма, се дължеше на тези хора и на всички човешки същества, които са идвали тук преди тях през изминалите столетия. Човешката жертва за тях няма никаква стойност. Пред тях шаманите, от които вие ме спа… ах, ми помогнахте да отстраня, изглеждат като кротки агънца.
— Не ме интересува дали те са канибали, или не — каза Конан. — Крайно време е да се махаме от тук. С всеки изминал момент Бомба̀та и Джина се приближават все повече към Шадизар, а аз не се съмнявам, че докато разказва на Тарамис за всичко онова, което се случи. Бомба̀та ще се постарае да не спомене нищо за нас. Не желая да бъда измамен и да не получа обещаната ми награда.
Акиро го погледна съжалително, а Зула зяпна от изненада.
— Но аз мислех… ние мислехме… Джина… — Тя замаха безпомощно ръце към купа камъни, които изпълваха другия край на залата.
— Бомба̀та ги събори — каза Конан. — Той не пожела да изчака да си разчистим сметките в Шадизар. Но не мога да допусна, че скалните отломъци са паднали и върху неговата глава, още по-малко върху главата на Джина. Ние ще си проправим път и ще ги последваме. Най-късно подир един ден и една нощ трябва да сме в Шадизар.
— Ти смяташ да си пробием път през планината? — попита озадачено Малак. Останалите двама гледаха кимериеца така, сякаш той беше полудял.
— Аз видях тази зала, когато беше цяла — каза им Конан, докато вървеше към купчината камъни. — Зная колко от нея е разрушено. — Той хвана едно парче от колона с големината на торс и го отмести; в краката му се посипаха малки камъчета. — Тунелът, по който е минал Бомба̀та, е на не повече от три или четири стъпки от нас. Трябва само да разчистим достатъчно широк отвор, за да се промушим. — Кимериецът отнесе камъка настрана и го хвърли. В залата имаше достатъчно място за всички. Когато Конан се върна, другите все още бяха на старите си места и продължаваха да го гледат втренчено. — Е? — каза той. — Тук ли предпочитате да умрете?
Без да промълви дума, Зула започна да разчиства заедно с него. Малак се присъедини по-неохотно и не без да хвърли поглед през рамо към стария магьосник.
— Ще дойдеш ли да помогнеш, Акиро? Достатъчно е да разпериш ръце и целият този куп ще изчезне.
— Колко голямо е твоето невежество — изсумтя Акиро. — Аз трябва да следя, за да задействам следващата защита, когато тази падне. В противен случай ти ще бъдеш набучен като агне на някое копие и това ще ни послужи като знак, че онези страшни хора пристигат към нас.
— Тогава задействай още сега всичките си защити, старче. Тогава ще си свободен да помагаш.
Сивокосият магьосник се засмя подигравателно.
— Аз уча ли те как да крадеш, мой малки крадецо? Не се меси в неща, които не разбираш.