Две млади жени в бели дрехи и с черни къдрици, прихванати здраво с фиби, бързо се появиха в залата и паднаха в краката на Тарамис.
— Лейди Джина е уморена от пътуването — каза им красивата принцеса. — Тя трябва да бъде изкъпана и намазана с благовонни масла, а после подходящо облечена.
Макар и уморена, Джина се усмихна топло на жените, които се спуснаха към нея.
— Толкова е хубаво отново да ви видя — каза тя. — Сякаш са минали години, откакто не съм се къпала. Но къде са Ания и Лайла?
Лицата на облечените в бяло жени помръкнаха, но Тарамис побърза да прекъсне настъпилата тишина.
— Болни са, дете. Ще ги видиш по-късно. Отведете я! Не виждате ли, че лейди Джина едва стои на краката си?
Тарамис ги наблюдаваше, докато извеждаха Джина от залата, после се обърна усмихната към Бомба̀та. — Свърши се — каза тя и въздъхна.
— Свърши се — каза Бомба̀та, но нещо в очите му я накара да се намръщи.
Умът й се напрегна да открие какво може да е останало несвършено.
— Крадецът? — каза тя. — Мъртъв ли е?
— Мъртъв е — отговори Бомба̀та.
— Ти си го промушил със сабята си.
— Не, но…
Ръката й подскочи и изплющя върху лицето му.
— „Синеокият крадец трябва да умре, когато Единствената държи Рога“ — цитира тя. — „И ако той е жив, опасност виси над рамото му, а смъртта върви от дясната му страна.“ — Тарамис пое дълбоко дъх. — Ти знаеш какво е казано в скрижалите.
— Той лежи затрупан под канарите на половин планина — изръмжа яростно Бомба̀та.
— Глупак! Ако не си докоснал със собствените си ръце трупа му… Не искам да рискувам. Бомба̀та, ни най-малко не искам да рискувам. Не сега, когато всичко е толкова близко до осъществяването на моята мечта. Утрои охраната!
— Заради един крадец, който със сигурност е мъртъв? — излая той.
— Изпълнявай! — заповяда тя студено. — Дори мишка да не може да влезе в двореца, без в тялото й да се забие копие — Без да изчака неговия отговор, тя отвърна поглед от него. Най-после Рогът беше нейно притежание и ако не можеше да го докосне, поне можеше да го гледа. Тя трябваше да го гледа.
Град Шадизар често беше наричан „Град на порока“ и макар очите на неговите жители никога да не бяха виждали подобно нещо, тълпите по улиците отстъпваха пред групата от четирима човека, които влязоха в града малко преди да падне мрак. Конете им бяха уморени и покрити с пяна, а и четиримата — между тях имаше една жена — изглеждаха не по-малко изтощени от пътуването, но въпреки това в погледите им се четеше непреклонност, особено силна в странните сини очи на младия колос, които ги водеше. Това накара дори градските стражи да потърсят другаде злост орници и хора, от които можеха да измъкнат.
Конан ги заведе в една конюшня близко до двореца на Тарамис и щом предадоха жребците на коняр, кимериецът бързо изскочи на улицата.
Акиро едва успя да го настигне.
— По-полека, млади ми приятелю. Трябва да имаш план.
— Малак и Зула се присъединиха към тях. Видът на четиримата беше такъв, че и сега им осигуряваше свободен път, както когато бяха на коне.
— Няма време за губене — изръмжа Конан. — Не виждате ли къде е слънцето?
Пред тях се показа дворецът на Тарамис. Високите, обковани с желязо порти, бяха затворени и пред тях стояха шестима стражи с копия в ръка. Върху защитната стена непрекъснато излизаха други войници, докато се наредиха на две крачки един от друг около двореца.
Магьосникът изтласка Конан в началото на една странична уличка.
— Сега ще се съгласиш ли да изготвим план?
Малак грабна един портокал от количката на продавача на плодове, застанал близо до началото на уличката. Продавачът отвори уста, погледна другарите на дребния човек и отново я затвори.
— Сега виждам, че няма никаква полза от план — бавно отговори Конан. — Аз трябва да се опитам да я освободя, защото съм дал клетва, но се страхувам, че и аз, и всеки, които тръгне с мен, ще умре при този опит. Най-добре е вие да останете тук.
— Аз ще те придружа — заяви твърдо Зула. — Дължа живота си на теб и ще те следвам, докато не ти се отплатя.