— Ти наистина си бърз — ахна тя. — Никога не съм виждала…
— Тези мъже — прекъсна я Конан, — скоро ще ги намерят, ако не ги скрием.
— Искаш да кажеш, че двеста души стражи ще научат, че сме тук? — обади се Малак с писклив глас. — В името на мършавата задница на Дан!
— Връщай се в тъмницата — сряза го презрително Зула. — Пътят за навън е свободен.
Малак се намръщи, после измъкна камите си.
— Винаги съм искал да бъда герой — каза той тихо.
Конан им се озъби да млъкнат.
— Искам да кажа, че нямаме време за предпазливост. Трябва да намерим Джина. Бързо! — Като леопард, преследващ плячката си, той се спусна напред, подгонен от мрака, забулващ небето навън.
Възклицание на страхопочитание се изтръгна от събраните жреци — сега те всичките бяха събрани — когато малката процесия влезе във вътрешния двор. Тарамис се наслаждаваше на това страхопочитание, макар да знаеше, че то беше предизвикано от момичето зад нея, за Единствената и за златния Рог на Дагот, който тя носеше, но тъкмо Тарамис беше тази, коя го направи възможно всичко това.
Сластолюбивата благородница отстъпи настрани и отпред излезе Джина с нейния товар. Жреците в златни наметала паднаха на колене. Ксантерис, който вместо ковчежето, сега държеше високия си жезъл със златен край и лазурно брилянтово око, застана от другата страна на момичето, гладейки чисто бялата си брада, за да получи своя дял от хвалебствията.
— Спящият бог никога няма да умре — изпя Тарамис.
— Където има вяра — отговориха коленичилите жреци, — там няма смърт.
Тя разтвори широко ръце.
— Това е Нощта на пробуждането — извика Тарамис, — защото Единствената дойде! — Ехото от стените повтори отговора.
— Вечна слава на Единствената, която служи на Спящия бог!
Десет души стражи в черни доспехи, с приведени копия в знак на почит и застанали достатъчно далеко, за да не пречат, се размърдаха неспокойно. Откъм колонадата се чу свирене на флейти, оповестяващи пристигането на жертвата и на акта на миропомазването. На кадифеното черно небе блестящите звезди се подредиха във фигура, която щеше да се повтори чак след хиляда години. Моментът беше дошъл.
„Властта — мислеше Тарамис, докато ехото още се носеше във въздуха. — Властта и безсмъртието ще бъдат мои!“
Конан рязко спря, когато в коридора пред очите му се появи един по-едър от него мъж в черни доспехи, с гола извита индийска сабя в ръка.
— Знаех, че ще дойдеш по този път, крадецо — каза тихо Бомба̀та. Белязаното му лице зад шлема беше по-мрачно от всякога. — Когато намерих телата, разбрах, че си жив. И знаех, че ще дойдеш в големия двор, за да я спасиш. Но щом аз не мога да притежавам Джина, никой човек няма да я притежава! — Сабята му се издигна нагоре, блеснала в светлината на лампата. — Тя отива при Спящия бог, крадецо.
Конан направи знак на другите да изчакат и пристъпи напред. В тясното пространство на залата с гоблени те можеха само да попречат. Кимериецът хвана с две ръце сабята и я изправи пред себе си.
— Да не си си глътнал езика? — попита Бомба̀та. — Казвам ти, че в момента момичето умира в центъра на този дворец. Бесней за твоята загуба, крадецо. Ще вкуся горчивината на твоето отчаяние, ще те убия и моята скръб ще угасне.
— Сега не е време за приказки — отговори Конан. — Сега е време за смърт.
Двете саби полетяха и един и същи миг. Звън на стомана изпълни залата, докато сабите тъчеха смъртоносна дантела между двата колоси. Атака и контраатака, удар и контраудар следваха бързо едни подир друг като проблясващи светкавици.
Неочаквано широката сабя на Конан беше избита от ръцете му. Триумф озари лицето на Бомба̀та, но точно когато той замахва Конан светкавично вдигна крак и сабята на заморанския гигант се завъртя във въздуха изтръгната от ръцете му. Двамата мъже се блъснаха и мигновено се вкопчиха един в друг. За миг и противниците се пресегнаха към камите си, после огромните ръце на Бомба̀та сграбчиха главата на Конан и започнаха да я извиват, а кимериецът хвана черния шлем, едната ръка в долния край, другата над носа. Краката се местеха и се бореха за надмощие и равновесие. Сега единственият шум от борбата беше тежкото дишане на борещите се мъже. Яките сухожилия изпъкнаха, ставите започнаха да пукат от напрежение.
Прозвуча звук като от стриване на нещо, не силен, но той сякаш заглуши всичко друго и Конан откри, че държи безсилен труп. За момент той се взря в черните очи, които смъртта беше започнала да замъглява, после пусна тялото на Бомба̀та и то се сгромоляса на пода.