— Времето изтича — каза Зула, — а ние все още не знаем къде да я търсим.
Конан завъртя рязко глава, за да възвърне гъвкавостта на врата си, после се наведе и вдигна своята сабя.
— Знаем. Той ни каза. Големият двор в центъра на двореца.
— Той каза също, че тя ще умре всеки момент — напомни му Малак.
— Тогава нямаме никакво време да стоим тук и да приказваме — отвърна Конан. — Елате.
— О, велики Дагот — пееше Тарамис, — в Нощта на пробуждането ние, твоите слуги, идваме при теб.
Флейтите пищяха пронизително, когато тя взе ръката на Джина. Ксантерис улови другата й ръка и те поведоха момичето към главата на легналата статуя на бога, величественото му чело обезобразено от тъмната, кръгла вдлъбнатина. Вдигнала Рога пред себе си, Джина вървеше, без да се съпротивлява.
— О, велики Дагот — пееше високата принцеса, — в Нощта на пробуждането ние, твоите слуги те викаме. — Тя прошепна на Джина: — Рога, дете. Постави Рога, както ти бе казано.
Джина примигваше, колебаеше се. Тарамис замря от страх, да не би действието на настойката да е преминало. После стройното момиче бавно постави златния рог във вдлъбнатината на челото на Дагот.
Тръпки преминаха по огромното алабастрово тяло. Твърдият мрамор омекна и доби цвета на човешка кожа. Миглите потрепнаха.
Тарамис въздъхна облекчено. Сега нищо не можеше да спре възкресението. Спящият бог се събуждаше. Сега освен Дагот и Единствената, тя, Тарамис, също можеше да докосва Рога. Но всичко трябваше да свърши бързо, сега.
— О, велики Дагот — извика тя, — приеми тази наша жертва и дар за теб. Приеми третото миропомазваме, жертвоприношението на Единствената.
Джина дори не грейна, когато Ксантерис впримчи лявата си ръка в косите й и я наведе към главата на лежащия бог. Той вдигна ръка нагоре и в пръстите му проблесна позлатената кама.
Втурвайки се в големия вътрешен двор, Конан се натъкна на ужасяваща сцена: стражи в черни доспехи, коленичили жреци в златни наметала, огромното тяло с рог на главата, което изглежда точно започваше да се размърдва. И Джина, гърлото й извито като дъга под ножа в ръката на белобрад мъж.
В един-единствен миг той разбра всичко и веднага се втурна напред. Сабята премина от дясната ръка в лявата, дръжката й се стовари върху черния шлем на един страж, свободната дясна ръка измъкна копието от ръцете му. Когато камата се насочи към гърлото на Джина, Конан хвърли копието. Оръжието описа тъмна дъга в двора, зловещата кама падна на мраморните плочи, а белобрадият мъж изпищя пронизително и стисна с две ръце черното копие, което го беше пронизало.
Само миг и в двора настъпи пълен хаос. Стражите в черни доспехи се нахвърлиха срещу Конан, който с изумление откри, че редом с него Малак също се бие. Зула се втурна през двора, разгони с тоягата от пътя си жреците в златни наметала, хвана Джина за ръка и я измъкна от огромната, вече потръпваща статуя.
— Време е — изкрещя Тарамис. — Започнатото трябва да бъде довършено! Събуждането трябва да стане! — На колене, тя се мъчеше да сграбчи падналата кама.
Огромната фигура на Дагот бавно се изправи — тяло на гигантски мъж, прекалено красиво, за да бъде човешко, със златен рог на челото. Когато той се раздвижи, въздухът в двора се изпълни с мраз. Благородната глава се обърна, големите златни очи огледаха двора. После изведнъж главата се отмета назад и Дагот започна да вие. Олюлявайки се, той нададе вопъл, изпълнен с такава мъка, земята никога по-рано не бе чувала.
Когато ужасният звук го освободи от вцепенението, Конан установи, че отново може да се движи. Той стисна сабята си, а стражите отпреде му захвърлиха копията си и побягнаха, префучавайки край него, сякаш в сравнение с тази сабя в ръцете му в двора нямаше нищо, от което си струваше да се страхуват.
Сега тялото на Дагог се сбръчка, сякаш под кожата му бяха израснали буци. Като се издуваше и гърчеше, то нарасна и промени формата си. За миг кожата му стана груба. Челото му се дръпна назад, челюстта изпъкна напред, от устата му се показаха кучешки зъби. Ръцете и краката надебеляха, по краищата на пръстите му се появиха нокти като на граблива птица. Кожата на гърба се разцепи и от там излязоха криле, покрити с кожа като на чудовищен прилеп. Голямото мъжко животно се размърда — гърбаво и превито, чудовищно, и въпреки това три пъти по-високо от едър мъж. Богът Дагот, стоеше прав и само огромните му златни очи бяха непроменени.