Зад високите гранитни стени на града удоволствието беше така трескаво търсено, както златото и често едното биваше разменяно срещу другото. Сластолюбиви лордове облизваха устни над тръпнещи девственици като над изтънчено ястие. Благородни дами с изгарящи погледи дебнеха жертвите си като ненаситни, разгонени котки. Една благородна семейна двойка, съпруг и съпруга, всеки отдаден на плътски удоволствия извън топлото, домашно гнездо по това време беше обект на нескончаеми подигравки, защото след многобройни интриги и машинации, всичките прекалено заплетени, за да бъдат разказани тук, те открили, доста късно, че всеки от двамата е успял да си уреди тайна среща с другия.
Но ако извратеността и развратът бяха душата на Шадизар, то тъкмо търговията осигуряваше златото, с което хората си ги поръчваха. В града пристигаха кервани от такива далечни краища на света, като Гуран и Коринтия, от Иранистан и Кораджа, от Кот и Шем. Перли, копринени платове и злато, слонова кост, парфюми и ароматични подправки; всичко това беше като музика за безнравствения томителен танц на плътта за Града на хилядата гряха.
Когато Конан влезе в Шадизар с групата облечени в черни доспехи воини на Тарамис, улиците бяха задръстени от хора, отдадени на оживена търговия. Мъже в груби туники носеха кошници с плодове и ловко избягваха камшиците на мулетарите, водещи ревящите си магарета по улиците, от двете страни на които под навеси от брезент на светли ивици бяха изложени мостри от стоките, предлагани в магазините. Надменни благородници, облечени в копринени дрехи и дебели търговци в одежди от тъмно кадифе, занаятчии с кожени престилки и проститутки, накичени с малки, дрънчащи нанизи от монети, си проправяха път между керваните от камили, които невъзмутимо пристъпваха с дълги крачки, водени от прашни мъже с чуждестранни черги на лицата и алчни очи. Въздухът между постройките беше натежал от блеене на овце и крякане на птици, докарани за продан, от викове на амбулантни търговци и уличници, които излагаха на показ своите стоки и прелести, от гласовете на просяци, молещи за подаяние, и пазарлъците на търговците. А над всичко тегнеше зловоние от отвратителната смес на изпарения от подправки, смет, парфюми и пот.
Тарамис не позволи да бъде погълната от задръстването по тесните улици. Половината от войниците й теглеха пред нея огромен дървен клип и размахваха дълги тояги, с които налагаха онези, които не успяваха да се отдръпват достатъчно бързо встрани. Останалите войници вървяха зад Конан и Тарамис, които се движеха по средата. „Охраняват ни“ — помисли едрият кимериец, защото след проведения разговор вече беше на служба при принцесата. Той се наведе от седлото, взе една голяма круша от количката на някакъв амбулантен търговец и си наложи, докато язди, да си придаде вид на човек, отдаден на ленива отмала, привидно зает единствено със сочния плод. Мъж, който разсеяно разглежда тълпите.
Пазачите на принцесата разгонваха гъмжилото от хора от двете страни на улицата, търговци и куртизанки, благородници и просяци, всичките се блъскаха до стените, газеха по одеяла с наредени върху тях дреболийки, обръщаха сергиите пред магазините. Окървавени лица показваха кои не са били достатъчно чевръсти в краката. Повечето хора мълчаха, но телохранителите на Тарамис размахваха тояги към неволните зрители и изтръгваха от тях възгласи: „Привет на принцеса Тарамис!“ или „Боговете да благословят принцеса Тарамис!“.
Конан съгледа един керван, изблъскан в страничната уличка пред тях: камилата, която вървеше начело, хора, притиснати в краката й, непрекъснато притеснявани от въжето на оглавника, което мършав тъмнокож мъж с мръсна чалма на главата здраво стискаше в ръце. Останалите камили доловиха настроението на животното пред тях. Сумтяха и нервно потръпваха.
Когато Конан мина покрай кервана, хвърли огризката от крушата върху носа на първата камила. С див рев прашното животно се изправи на задните си крака и издърпа въжето от ръцете на мъжа с чалмата. В първия момент то изглежда не разбра, че беше свободно. После побягна, следвано от още пет други камили направо през колоната от воини в черни доспехи. Конан пришпори коня си и също се включи в паническото бягство.