Тялото ѝ се разтресе. Трябваше му само миг, за да разбере, че тя се смее.
— Ще ме пуснеш ли най-сетне да ходя, недодялана мечко? — попита тя.
— Не — ухили се той.
— Варварин! — промърмори Семирамис и притисна буза в гърба му.
Конан високо се разсмя и затича по стълбата, като взимаше по две стъпала наведнъж. Наистина беше извадил късмет.
Трета глава
Тържището Катара, разпростряно на голям павиран площад близо до Пустинята, е калейдоскоп от цветове и какафония от гласове. На това място издокарани велможи, които вдишваха благовония от отворени пред носовете си флакончета, отъркваха рамене с немити чираци, които нарочно се блъскаха във всеки срещнат сановник, а след това с подигравателна усмивка се извиняваха. Облечени в коприна дами, следвани от натоварени с покупки покорни слуги, поглеждаха гнусливо парцаливите хлапета, които се завираха в краката им. Продавачи излагаха стоката си върху паянтови маси под избелели, опънати на пръти навеси или върху постлано на земята одеяло под палещите лъчи на слънцето. Амбулантни търговци на сливи, панделки, портокали и игли високо хвалеха стоката си, докато си пробиваха път през тълпата. Пъстроцветни платове, изкусно изработени украшения от слонова кост от Вендия, произведени в работилниците на Шадизар месингови купи, блестящи перли от Западното море и фалшиви скъпоценни камъни с гаранция за истински сменяха за броени минути собствениците си. Някои стоки бяха крадени, други бяха внесени незаконно в страната. И съвсем малко онези, за които бяха платени данъци на краля.
На сутринта след опита да открадне бокала на Самарайдис — при спомена за неуспеха и смъртната опасност той за миг затвори очи — Конан се запъти към покрайнините на тържището, където беше царството на просяците. Установеният ред не им разрешаваше да просят в чертите на големия площад, но те се бяха разположили по края и с тънките си жалостиви гласове умоляваха минувачите за милостиня. Дрипльовците се намираха на точно определено разстояние един от друг и то се запазваше непроменено за разлика от просяците на други места в Шадизар. Просяците тук добре разбираха, че скупчени един до друг щяха да намалят приходите си.
Едрият кимериец купи два портокала и клекна до просяк в мърляви дрипи, с уродливо изкривен в коляното крак. Мръсно парче плат закриваше очите му. На камъните пред него стоеше дървена паничка с една монета на дъното ѝ.
— Съжалете слепеца — изхленчи високо просякът. — Подарете една монета на слепеца, добри хора. Съжалете слепеца.
Конан хвърли единия портокал в паничката и започна да бели другия.
— Някога да си мислил отново да станеш крадец, Пиор? — попита той високо.
„Слепецът“ извърна леко глава, за да се увери, че наблизо няма никой, и отговори:
— Никога, кимериецо — веселият му глас беше добре премерен, за да достигне само до ухото на Конан. Портокалът бързо изчезна под парцаливата му туника. — За по-късно. Не, платих си десятъка на градската стража и сега си спя спокойно, защото знам, че главата ми няма да бъде набучена на кол на западната порта. Време е да премислиш дали да не станеш просяк и ти. Това е сигурна търговия, кимериецо. Не е като кражбата — прокълнат от Митра поминък.
Ръката на Конан замръзна във въздуха с парчето портокал, което се канеше да сложи в устата си.
— Какво?
С незабележимо кимване с глава Пиор посочи към група от шестима брадати кезанкиански планинци с чалми на главите. С широко отворени очи те се дивяха на света, в който бяха попаднали. Щураха се като замаяни из тържището, опипваха стоките, но никога не купуваха. Навъсените им физиономии караха амбулантните търговци да се чувстват щастливи, щом видеха гърбовете им, независимо че не са им продали нищо.
— Това е третата тайфа от тези мръсни чакали, която виждам днес, а до пладне има цели две обръщания на пясъчния часовник. Сетне ще се върнат в планините, от които са се домъкнали, за да разнесат пресните новини.
От изгрев до залез слънце на просяка рядко му се случваше да изрече нещо друго, различно от умоляващ хленч и понякога любезни благодарности. Няма да му навреди, ако му дам възможност да поговори, помисли Конан и попита:
— Какви новини?
— Ако се отнасяше за някоя нова тънкост при хвърляне на зарове, кимериецо, да си научил още вчера — изръмжа Пиор. — Ти изобщо мислиш ли за нещо друго, освен за жени и комар?
— Новините, Пиор!
— Говори се, че някой обединява кезанкианските племена. Носят се слухове, че планинците точат ятаганите си, а това означава подготовка за война. Ако е така, както винаги Пустинята първа ще почувства удара.