Конан се взираше в минувачите, опитваше се да зърне забулените лица на жените. Оглеждаше предимно онези от тях, които бяха слабички и високи до гърдите му. Още не му беше ясно какво ще направи, когато я намери, знаеше само че ще опита да възстанови младежката си гордост. Ще я намери, дори ако трябва да огледа лицата на всичките жени в Шадизар.
Тези мисли така бяха обсебили вниманието на Конан, че той не чу думкането на барабана, което разпръсна хора и носилки, докато не се оказа сам-самичък по средата на улицата. Тогава се обърна да види откъде идва това натрапчиво думкане и забеляза приближаващата се процесия.
Начело вървяха двама въоръжени с копия мъже. Бяха високи колкото Конан, с черни очи и шапки от леопардова кожа с провиснали до широките им голи гърди лапи с остри нокти. Зад тях беше барабанчикът, а подир него вървяха много мъже с островърхи шлемове и с къси ризници без ръкави. Половината носеха копия, останалите лъкове и окачени на гърбовете им колчани със стрели. Всичките бяха обути с широки бели панталони и с високи червени ботуши.
Конан оглеждаше идващия все по-близо кортеж, но щом очите му попаднаха на следващите конници, погледът му се задържа върху предвождащата ги жена, възседнала буен скопен кон, чийто ръст надвишаваше почти с една ръка височината на животните, които яздеха останалите. Беше висока и закръглена, с добре оформено тяло. Плътно прилепналата ѝ туника и още по-впитите панталони — и двете от жълто-кафява коприна — както и аленият плащ, отметнат върху задницата на коня, не прикриваха, а подчертаваха заоблените ѝ форми.
Позлатена от слънцето, светлокафявата ѝ коса на едри къдрици стигаше до раменете ѝ и ограждаше горделиво лице с ясни сиви очи.
Жена, по която си струва да се загледаш, помисли Конан. Освен това и той, както и всички крадци в Шадизар, я познаваше. Лейди Джондра беше известна с много неща: със своята арогантност, с ловната си страст и с участието си в конни надпреварвания. Между крадците обаче беше известна най-вече като притежателна на огърлица и корона, по който на повечето от тях им течаха лигите. И двата накита бяха с изключително редки по големина рубини, оградени със сапфири и черни опали. Мъжете в Пустинята се предизвикваха един друг с кражбата на тези съкровища. Но от всички, направили опит да ги откраднат, само един не беше прободен от копията на стражата, беше загинал от забитите в очите му стрели на Джондра. Говореше се, че се разгневила не толкова на нескопосания грабеж, колкото от това, че крадецът проникнал в покоите ѝ, когато се къпела.
Конан понечи да се отстрани от пътя на процесията в мига, в който копиеносците, сега на не повече от пет крачки от него, свалиха ниско копията си. Те не намалиха хода си, уверени, че недвусмислената заплаха ще го принуди да побегне.
Едрият кимериец се намръщи. Нима го смятат за куче, което могат да прогонят от пътя си? Гордостта на младия мъж, и без това сериозно накърнена през последните дни, се разбунтува. Конан изпъчи гърди, ръката му машинално посегна към излъсканата от употреба дръжка на меча. Тълпата затаи дъх! Над улицата възцари мъртвешка тишина.
Копиеносците се стъписаха при вида на младия великан, който остана невъзмутим на мястото си. Никой не се осмеляваше да препречва пътя пред тяхната господарка. Обикновено гръмливите удари на барабана, а в краен случай, блясъкът на острите върхове на копията, бяха достатъчни. В един миг всички разбраха, че този мъж не е чирак, когото да прогонят лесно. Като по команда копиеносците спряха и насочиха оръжията си.
Единствен барабанчикът продължи да марширува, без да забелязва нищо, докато не се оказа между двамата копиеносци. Тогава палките му сякаш замръзнаха — едната във въздуха, другата върху кожата на барабана — а очите му затърсиха изход. Групичката прегради улицата и по неволя заприщи пътя на останалата част от кортежа на лейди Джондра — първи спряха облечените в ризници ловци, после конниците, а след тях всички до края на процесията.
Нелепата ситуация порази кимериеца и той неволно се развесели. Конан се чудеше как е попаднал в това затруднено положение.
— Ей, ти! — извика дрезгав женски глас. — Гиганте с голямата сабя! — Конан вдигна глава и видя лейди Джондра, втренчила поглед в него над главите на въоръжените с копия и лъкове ловци. — Щом като можа да накараш Зурат и Тамал да спрат, тогава може би ще можеш да се изправиш и пред лъв. Винаги имам нужда от истински мъже, а в Шадизар са малко онези, които можеш да причислиш към тях — един висок мъж с ястребово лице, който яздеше до нея, отвори гневно уста, но тя рязко махна с ръка и той замълча. — Права ли съм? Издържат ли раменете ти да хвърляш копие?