Конан се усмихна, после се засмя с глас, но не изпусна от очи нито копиеносците, нито дръжката на меча си. Лицето на Джондра застина от изненада.
— Вече съм на служба — успя да каже той през смях. — Служа на себе си, милейди. Желая ви приятен ден и обещавам да не преча никога на вашата процесия — той се поклони, но не толкова ниско, че да изпусне от погледа си върховете на копията, и отстъпи встрани.
След миг мъртвешка тишина лейди Джондра завика:
— Зурат! Тамал! Напред! Джуно! Барабана!
Копиеносците се окопитиха, а барабанчикът вдървено започна да отмерва такта. Процесията потегли. Джондра отмина високомерно, очите ѝ безразлично огледаха едрия кимериец, сякаш той не съществуваше. Мъжът с ястребовото лице яздеше до нея и многословно и разпалено ѝ говореше нещо, но тя изглежда не го чуваше.
Неочаквано зад Конан се появи банда босоноги гаменчета, облечени в дрипави туники, цветовете на които отдавна бяха избелели. Предвождаше ги едно момиче, толкова мършаво, че на тази възраст можеше да мине и за момче. Половин глава по-висока от другите, тя наперено застана редом до мускулестия младеж и впери любопитен поглед в бойния ред на ловците. Мъжете с усилие задържаха завързаните с каиши гончета на лъвове — едри, ръмжащи зверове с нашийници с остри шипове.
— Кучета, които могат да ти отхапят крака — каза момичето. — Великане, тия можеха да те нанижат на копията си и тогава кой ще ни плати?
— Ще ви платя, когато я намерите, Лийта — отговори Конан. Покрай тях преминаваха ловните трофеи — кожи на леопарди и лъвове, криви като ятаган рога на антилопа, глава на огромен див вол с дълги колкото човешка ръка рога — вдигнати високо, за да могат всички да ги видят.
Тя го погледна подигравателно.
— Ама не ти ли казах? Намерихме момата и искаме да получим двете сребърни монети.
— Щом се уверя, че е тя — изръмжа Конан.
Това не беше първото съобщение, което получаваше. Едно се оказа, че се отнася за жена два пъти по-възрастна от него, друго — за едноока работничка при един грънчар. Последни от процесията на Джондра минаха товарните животни и волските каруци с големи колела. Тълпата, която стоеше настрани, се стече подир тях като река.
— Заведи ме при нея! — заповяда Конан.
Лийта се нацупи, но припна по улицата, съпроводена от бандата гаменчета, сякаш ѝ бяха телохранители. Кимериецът знаеше, че под всяка парцалива туника има по един нож, а може би и повече. Децата от улицата предпочитаха да бягат, но когато ги притиснеха, ставаха опасни като пълчища плъхове.
Като видя, че не отиват към центъра на Пустинята, а се отдалечават към района на занаятчиите, Конан се изненада. Ушите им запищяха от чуковете на медникарите, а носовете им се изпълниха с вонята от бояджийските казани. От двете им страни се издигаше пушек от пещите на леярите. Накрая момичето спря и посочи една каменна сграда с окачена на вериги табела пред входа, върху която се мъдреше нескопосано изрисуван лъв, явно наскоро пребоядисан с тъмночервена боя.
— Вътре ли? — попита подозрително Конан. Кръчмите привличаха сродните души и един крадец едва ли щеше да бъде посрещнат радушно от грънчари и бояджии.
— Вътре — отговори Лийта. Тя захапа долната си устна, после въздъхна. — Ще те чакаме отвън, великане. За среброто.
Конан кимна нетърпеливо и влезе.
Обстановката на „Червения лъв“ се различаваше от обичайната за кръчма. Някога, в миналото, огън беше унищожил зданието. Приземният етаж, който се бе срутил, не беше изграден отново. Вместо него там сега имаше балкон на нивото на улицата, а общата зала беше в помещението, което някога е било мазе. И през най-горещия ден, дори по пладне, в „Червения лъв“ беше прохладно.
Застанал до парапета на балкона, Конан огледа вътрешността на кръчмата, търсейки стройно женско тяло. Видя неколцина мъже, облегнати на перилата на балкона с канчета в ръка, и други, които тихо се пазаряха с проститутките за времето в стаите на горния етаж. По стълбището в дъното на общата зала постоянно сновяха прислужнички с препълнени с ядене и пиене табли. Около масите върху каменния под седяха грънчари със засъхнала глина по ръцете, ковачи с кожени престилки и чираци с изцапани с разноцветни бои туники.
И тук между масите се разхождаха проститутки, които разкриваха прелестите си също като своите посестрими в Пустинята. Както беше очаквал, нямаше други жени. Почти доволен, че Лийта или е сбъркала, или е излъгала, той се накани да тръгне към вратата. Но с крайчеца на окото си съзря, че един снажен грънчар отмести погледа си от едрогърдата проститутка, седнала в скута му, и се загледа любопитно под балкона. Друг мъж, оставил кожената си престилка на масата пред себе си, спря да мачка пискащата жена върху коленете си и също се загледа. А подир него — и още един мъж.