Конан се наведе над парапета и видя Тамира, облечена в скромни светлосини дрехи и невинно като на младенец лице… с долепена до устата дървена чаша. След това с доволна въздишка захлупи чашата на масата — знак за прислужницата да я напълни отново.
Конан се усмихна и измъкна плоския нож за хвърляне от колана си. Едно незабележимо движение на китката и черното острие се заби в дъното на обърнатата чаша. Тамира трепна, но запази спокойствие. Само пръстите на лявата ѝ ръка забарабаниха по масата. Усмивката на кимериеца помръкна. Той тихо изруга и заслиза по стълбището.
Когато стигна до масата, ножът беше изчезнал. Без да обръща внимание на учудените погледи на мъжете от съседните маси, Конан седна срещу нея.
— Ти ми струваш осем златни монети — бяха първите му думи към нея.
Устните на Тамира леко се извиха нагоре.
— Толкова малко? Аз получих четирийсет от лейди Зайела.
Конан така стисна ръба на масата, че дървото запука. Четирийсет!
— Котианецът Зарат щеше да даде сто — промърмори той. После, за да ѝ попречи да го попита защо тогава му струва само осем, бързо продължи. — Искам да ти кажа две думи, момиче.
— И аз на теб — отвърна тя. — Не бих дошла в място като това и да ти позволя да ме намериш, само за…
— Позволила си да те намеря! — изрева Конан. Един мъж от съседната маса бързо стана и се отдалечи.
— Точно така направих — лицето и гласът ѝ бяха спокойни, но пръстите ѝ отново забарабаниха по масата. — След като научих, че всички крадци в Шадизар и поне половината проститутки ме търсят из целия град.
— Мислиш ли, че бих могъл да те забравя — порита саркастично Конан.
Тамира продължи, сякаш той не беше казал нищо.
— Не можех да си го позволя. Ти щеше да привлечеш вниманието на моите… моите чичовци, а те не биха се отнесли любезно с един чужденец, който ме търси. Затова те доведох тук, далеч от Пустинята, с надеждата, че няма да узнаят за нашата среща. Иначе рискуваш да ти прережат гърлото, кимериецо. А по някаква причина, която не разбирам напълно, не искам това да ти се случи.
Конан я гледаше мълчаливо, докато под острия му поглед големите ѝ тъмни очи започнаха нервно да примигват. Барабаненето се засили.
— Значи ти знаеш и родното ми място — най-после проговори той.
— Глупак! Опитвам се да ти спася живота.
— Чичовците ти ли се грижат за теб? — попита той неочаквано. — Бдят над теб? Пазят те?
— И то много внимателно, в което сам ще се убедиш, ако не ме оставиш на мира. И на какво се хилиш толкова самодоволно?
— Само защото сега разбрах, че ще бъда първият ти мъж — гласът му звучеше спокойно, но стегнатите му мускули издаваха напрежението му.
Тамира безмълвно замърда устни, червенина заля бузите ѝ. Изведнъж от устата ѝ се изтръгна писък и ножът се появи в ръката ѝ. Когато замахна, Конан се хвърли от пейката. Зад него един чирак изрева и втренчи недоумяващ поглед във върха на носа си, от който на тънка струйка се стичаше кръв и прибавяше нови петна върху изцапаната му с бои туника.
Конан внимателно се изправи на крака. В безсилна ярост Тамира размаха към него малките си юмруци. Добре че има само един нож, помисли той, иначе нямаше да ми се размине.
— Но ще трябва да ми се помолиш — додаде Конан, сякаш нищо не се бе случило. — Това ще компенсира осемте златни монети, които открадна от мен.
— Дано Ерлик да те прибере! — изсъска тя задъхана. — Митра да те порази! Да мислиш, че се безпокоя… да мислиш, че… В края на краищата кой си ти? Един грубиян! Дано чичовците ми те спипат! Дано градската стража набучи главата ти на кол! Дано… дано… — цялата се тресеше от ярост.
— С нетърпение очаквам първата ти целувка — каза Конан и бързо се отдръпна, за да избегне дървената чаша, запратена към главата му.
Той спокойно ѝ обърна гръб, невъзмутим пред гневните ѝ крясъци, изкачи стълбището и излезе от кръчмата. Щом вратата се затвори зад него, той вече не беше спокоен. Погледът му затърси Лийта. И когато тя се появи пред него с протегната длан, Конан се усмихна.
Преди момичето да успее да отвори уста, той ѝ подхвърли две сребърни монети.
— Ще има и други — обеща Конан. — Искам да знам къде ходи и с кого се среща. По една сребърна монета на всеки десет дни за теб и една за помощниците ти. Златото на Баратсис бързо се топи, помисли той, но с малко късмет може и да ми стигне.