Пергаментът прошумоля в ръката ѝ. Ето! Това е! Тя ще донесе като ловен трофей кожата на този странен звяр. И тогава нека някой от пасмината на Амарандис се опита да твърди, че може да направи същото. Нека самият Амарандис се осмели.
Тамира потичваше по коридорите на двореца подир Майнеус, без да чува обясненията му за нейните задължения или думите, които разменяше с другите слуги. До последния момент тя не беше сигурна, че планът ѝ ще успее, въпреки че беше образцово замислен и прецизно разработен с много труд.
Почти всичките четирийсет златни монети от Зейла бяха отишли за тази подготовка. Повечето потънаха в джоба на дворцовия управител на лейди Роксана, който ѝ даде личния печат на господарката си. Нямаше как да проверят препоръките ѝ и да я уличат в измама, защото лейди Роксана беше заминала преди два дни. Тамира се усмихна. След ден-два приказните накити на Джондра — огърлицата и короната — ще бъдат в нейни ръце.
— Слушай ме внимателно, момиче — сгълча я Майнеус нетърпеливо. — Трябва добре да запомниш всичко, което ти казвам, за да можеш да прислужваш на лейди Джондра при подготовката за лова.
Тамира премигна.
— Лов ли? Но нали тя току-що се завърна от лов.
— Ти ме видя да говоря с Арванеус, главния ловец. Няма съмнение, че ще потеглите веднага щом всичко бъде готово.
Обхвана я паника. Всъщност планът И изобщо не включваше участие в ловните походи на Джондра. Не виждаше никакъв смисъл да се поти в палатка някъде си, докато скъпоценностите си стоят в Шадизар. Разбира се те нямаше да избягат, докато се върне в града. Но тогава имаше опасност и лейди Роксана също да се прибере в Шадизар.
— Аз… аз трябва да отида и си взема… нещата — запелтечи тя. — Дрехите ми останаха в двореца на лейди Роксана. И любимата ми брошка. Трябва да донеса…
— След като получиш указания какви са задълженията ти в подготовката за лов! — прекъсна я Майнеус. — Ти трябва да се погрижиш да се опаковат не само дрехите и накитите на милейди. Не бива да се забравят парфюмите ѝ, сапуни, благовонни масла и…
— Тя… милейди ходи на лов с накитите си?
— Да, момиче. Сега слушай внимателно! Ружът и пудрите на милейди…
— Имаш предвид няколко гривни и брошки — подпита Тамира.
Старият човек потри плешивата си глава и въздъхна.
— Нищо такова нямам предвид, момиче. Много често, когато е на лов, милейди обича да вечеря облечена като за прием. И да сме наясно, виждаш ми се нещо разсеяна, затова аз лично ще проверявам как си вършиш работата.
През целия ден Тамира беше претрупана със задачи, следена постоянно от бдителното око на Майнеус. Тя сгъна копринените дрехи с дантели на Джондра — наложи се да го направи три пъти, докато най-после Майнеус остана доволен — и ги подреди във върбови кошове. Трябваше да увие в мек плат и да опакова редки парфюми от Вендия и пудри от далечен Китай, руж от Султанапур, скъпи масла и помади от всички краища на света. И през цялото време плешивият стар мърморко вървеше по петите ѝ, за да ѝ напомня, че с всяка стъкленица и бурканче трябва да се отнася като с пеленаче. Когато кошовете бяха наредени, Тамира и още една слугиня едва ги замъкнаха до конюшните, откъдето на другия ден щяха да ги натоварят на конете.
При всяко влизане в покоите на Джондра, Тамира виждаше железните ковчежета, в които се пренасяха накитите на господарката. Те стояха там, до украсената с гоблени стена, и я подлагаха на неимоверни мъки. Но сега ковчежетата бяха празни и едва в последния момент щяха да ги напълнят. Все пак скъпоценностите нямаше да заминат без нея. Тя не можа да сдържи усмивката си.
Схваната от непривичния труд, Тамира разбра, че Майнеус я води към една странична врата на двореца.
— Отивай да си вземеш нещата, момиче — каза той — и бързо се връщай! Има още много работа!
Преди да успее да отвори уста, Майнеус избута Тамира навън и затвори вратата под носа ѝ. За миг тя се огледа в недоумение. Беше забравила за измислените в паниката вещи. Първоначалният ѝ план предвиждаше да не напуска двореца на Джондра, докато не вземе огърлицата и короната. Така Конан нямаше, да успее да открие какво е замислила. Огромният варварин изглежда имаше намерение да…
Изведнъж Тамира осъзна, че не е в двореца, обърна се и огледа тясната улица. Един кезанкиански планинец с чалма на главата и с безизразно лице клечеше до отсрещната стена, а няколко парцаливи гаменчета играеха на гоненица по неравната настилка. Тя облекчено въздъхна. Не се виждаше нито просяк, нито проститутка. Чичовците ѝ щяха да ѝ осигурят един вързоп, с който да заблуди Майнеус. Тя забърза по улицата, като внимателно се озърташе за многобройните съгледвачи на Конан.