— Ние ще унищожим неверниците и осквернителите! — продължаваше Басракан, докато вълнението стихваше. — Ние ще сринем градовете им и ще посипем почвата под краката им със сол! Техните блудни жени ще платят за своята порочност! Семето им ще изчезне! И спомен за тях няма да остане! — гърбоносият има̀ла разпери ръце. — Знамението на истинските богове е с нас!
С ясен и силен глас той започна монотонно да пее, а планинското ехо прибавяше още мощ на всяка дума. Хилядата наблюдаващи войни затаиха дъх. Басракан знаеше, че тези хора жадуват не да прочистят света, а единствено да отмъкнат златото от градовете. Сега те щяха да приемат вярата.
Като звън на кристал във въздуха прозвуча последната сричка на заклинанието. Басракан огледа бритунианските пленници — оцелели ловци от група, навлязла в планините от запад. Сивите очи на един от тях, не повече от шестнайсетгодишен, бяха обезумели от страх, но има̀лът не гледаше на бритунианците като на хора. Те не бяха от планинските племена, а чужденци, жертвени животни.
Преди да чуе грубото драскане на по-дългите от човешка длан нокти, Басракан усети пристигането, почувства леката вибрация на каменните блокове под краката си.
— Знамението на истинските богове е сред нас! — извика той, когато огромната глава на съществото се появи от тунела.
Хиляда гърла отговориха на има̀ла, когато се показа и останалата част от цилиндричното тяло дълго над петнайсет крачки, стъпило върху четири, огромни, широко разположени крака.
— Знамението на истинските богове е сред нас! — гръмогласният рев на множеството беше изпълнен с благоговение и страх.
Дебели, неравни зъби, създадени да разкъсват плът стърчаха от покритата с черни плочи къса зурла. Останалата част от чудовищната глава и тялото бяха покрити с алени, зелени и златни люспи, блестящи на слабото слънце, по-твърди и от най-добрата стомана, създадена от човешка ръка. Две продълговати издутини, покрити с кожа, бяха заместили наскоро люспите на гърба. В древните книги това чудовище се наричаше па̀ток и ако написаното в тях за твърдите, заоблени издутини беше вярно, то благоволението на истинските богове скоро щеше се излее над тях.
Съществото обърна глава и впери неподвижен поглед в Басракан. Има̀лът остана външно спокоен, но в стомаха му се събра, буца лед и студът ѝ обхвана цялото му тяло, а дъхът и думите замръзнаха в гърлото му. Погледът на златните очи винаги му се струваше изпълнен с омраза. Тя, разбира се, не беше насочена към него. Той имаше благословията на истинските богове. Но в тези очи имаше злоба. Може би тя беше израз на презрение, което творението на истинските богове проявява към повечето смъртни хора. Във всеки случай преградата от грубо издялани гранитни колони не позволяваше на па̀тока да излезе от кръга, а друг изход от тунела нямаше. Наистина ли нямаше друг изход? Макар че и преди да намери яйцата на черните патоци Басракан беше слизал често в пещерите под планината, той не беше изследвал дори една десета от тях. Може би лабиринтът от тунели имаше и други изходи, които не беше открил.
Смразяващите очи се обърнаха настрана и Басракан си пое дълбоко дъх. Без да трепна, със задоволство отбеляза той. Милостта на древните богове наистина се беше изляла над него.
С невероятна за огромното си тяло бързина блестящото същество се доближи на десетина стъпки до завързаните мъже. Внезапно голямата люспеста глава се отметна назад и от зейналата паст се разнесе пронизителен вой, от който кръвта във вените на мъжете застина. Присъстващите онемяха от страх, но един от пленниците изкрещя — силен, пронизителен писък, в който се долавяше лудост. Момчето се бореше безмълвно с въжетата. От ръцете му закапа кръв.
Има̀лът протегна ръце с обърнати нагоре длани, сякаш представяше па̀тока на събраните хора.
— Дошъл е от дълбините на земята! — извика Басракан. — Духовете на земята са с нас.
Главата със зейнала паст се наведе и студените златни очи се насочиха към пленниците. От устата му блъвна огнен пламък.
— Огънят е неговият дъх! — извика Басракан. — Духовете на огъня са с нас!
Двама от пленниците, с горящи туники и коси, се превърнаха във висящи факли. Обхванато от нетърпими болки от обгореното, момчето изпищя:
— Всемогъщи Митра1, помогни ми! Елдрин, аз…
Многоцветното същество пристъпи бързо две крачки напред и изригналият огън удави крясъка на момчето. Люспестата глава се стрелна и па̀токът разполови горящото тяло. Чу се хрущене на кости, късове овъглена плът се разпиляха върху каменните плочи.
1
Дух на божествената светлина, на истината и доброто в мадейската религия — религия на древните иранци (мидийци, перси, парти и др.) — Б.ред.