— Опита да ме убиеш — промърмори той накрая. — Сигурно си струва златото, което носиш.
Конан дръпна от колана на търговеца кесията му, развърза я и изсипа съдържанието ѝ върху дланта си. Нямаше злато. Само сребърни и медни монети. Преброи ги и се намръщи. Три медни монети струваха малко повече от една златна. Изглежда търговецът беше решил да го убие — с или без бокала. Конан върна обратно монетите в кесията и я захвърли при камата и канията.
Баратсис се размърда и простена.
Сграбчвайки го за туниката, Конан изправи мършавия човек и го разтърси, докато той отвори очи.
Баратсис опипа с език разбитата си челюст и издаде гъргорещ стон.
— Бокалът не е у мен — рече тъжно кимериецът, после вдигна търговеца във въздуха. — Никога не е бил у мен — Конан пристъпи напред и блъсна Баратсис в капака на прозореца, който се отвори. Той измъкна окървавения мъж навън и го задържа с протегната ръка над уличката. — Ако отново те видя, ще избия и останалите ти зъби — Конан разтвори юмрука си.
Когато тялото на Баратсис шляпна в кашата от кал, смет и изхвърленото на улицата съдържание на нощните гърнета, стенанията му заглъхнаха. Едно мършаво куче спря да рови в нечистотиите и свирепо залая. Баратсис се изправи на разтрепераните си нозе и като обезумял се огледа наоколо. След това побягна, но на всяка крачка се подхлъзваше и залиташе.
— Убиец! — изврещя Баратсис. — Убиец!
Конан въздъхна, загледан след изчезващия в уличката търговец. В Пустинята нямаше кой да се притече на виковете му, но след като напусне тесните улички, градската стража бързо щеше да дотича. И щеше с внимание да изслужа разказа на един уважаван търговец. Може би за Конан щеше да е по-добре, ако му беше прерязал гърлото, но убийството никога не е било начин да урежда нещата. Ще трябва да напусне града за известно време, докато историята се позабрави. Юмрукът, който беше избил зъбите на Баратсис, удари в рамката на прозореца. Докато се върне, Тамира вече ще е осъществила плана си и той може би никога няма да научи какво е откраднала, камо ли да бъде там преди нея!
Конан бързо се приготви — прибра парите на Баратсис в торбичката си, завърза канията с камата на лявата си ръка и метна черното наметало върху широките си рамене. Не му беше съвсем по мярка, но беше десет пъти по-добро от неговото.
Усети някаква буца върху гърдите ѝ се намръщи. Опипа вътрешната страна на наметалото и откри пришита към него малка платнена торбичка. Извади сребърна кутийка с украсен със скъпоценни камъни капак. Опитното му око без колебание определи, че са сапфири от най-долнокачествените. Отвори кутийката. Беше пълна със стрити на прах листа, с неприятна миризма. Устните му презрително се свиха. Цветен прашец от зелените лотоси на Вендия. Изглежда Баратсис обичаше хубавите сънища. Малкото количество прашец можеше да се продаде за десет златни монети. Но той изсипа съдържанието на сребърната кутийка на пода, дори я очука в дланта си, за да е сигурен, че в нея не е останало и прашинка. Не търгуваше с такава стока.
Конан бързо огледа другите си вещи. Нямаше нищо, което си заслужава да го вземе. След почти две години кражби беше останал бедняк. За същите пари, които глупак като Баратсис пилееше с лека ръка за съновидения, той трябваше да будува нощем и да рискува живота си. Конан отвори вратата и с нерадостен смях стисна дръжката на меча си. Всичко, от което имам нужда, е този меч, рече си той и слезе в кръчмата.
Долу едрият кимериец с жест повика Абулетис, който бавно се приближи към него.
— Трябва ми кон — каза на дебелия кръчмар. — Добър кон. Не някоя мърша.
Черните, заобиколени от тлъстина очички на Абулетис се стрелнаха от наметалото върху раменете на Конан към стълбището.
— Бързо ли трябва да напуснеш Шадизар, кимериецо?
— Не съм оставил труп след себе си — успокои го Конан. — Само дребно несъгласие с човек, който може да се оплаче на градската стража.
— Много лошо — изсумтя Абулетис. — По-лесно е да се отървеш от труп, отколкото да купиш кон. Но аз познавам един човек… — изведнъж Абулетис се втренчи над рамото на Конан. — Ти! Вън! Не ви искам в заведението си, мръсни малки крадци!
Конан погледна през рамо. На прага стоеше Лийта, отправила свиреп поглед към кръчмаря.
— При мен идва — каза кимериецът.
— Тя? — възкликна невярващ Абулетис, но Конан вече му беше обърнал гръб.
— Имаш ли новини за Такира? — попита Конан, когато отиде при момичето. Напоследък все ми се случва, помисли той, новините да пристигат, когато не мога да ги използувам. Лийта кимна, но не отвори уста. Конан извади две сребърни монети от торбичката си. Тя протегна ръка да ги вземе, но той вдигна своята, за да не може да ги достигне, и я погледна въпросително.