— Ти! — озъби се тя. — Махай се! Остави ме на мира!
Той продължи бавно да се приближава към нея, опрял ръка на дръжката на сабята си, наметнал подплатено с кожа наметало на гърба си. Не се виждаше ни лък, ни колчан. Беше вперил очи в нея, лицето му бе мрачно.
— Престани да ме зяпаш! — разфуча се Джондра. — Махай се, казвам ти! Нито се нуждая от помощта ти, нито я желая.
Джондра млъкна, защото забеляза трима планинци да изскачат мълчаливо от скалите зад бритунианеца с високо вдигнати ятагани. Отвори уста да извика… Елдран се завъртя, а сабята му сякаш по чудо се оказа в ръката му. С движения, които бяха толкова бързи, че почти не можеше да ги следи, четиримата заиграха танца на смъртта. Кръв обагри стоманата. Една брадата глава се търколи в прахта. А после и тримата планинци бяха повалени. Елдран спокойно избърса сабята в покривалото на един от тях.
Прибра оръжието в ножницата и се приближи към нея.
— Може би ти наистина не искаш моята помощ — каза той тихо, — но тя ти е нужна.
Джондра усети, че все още стои с отворена уста и шумно я затвори. Сетне реши, че мълчанието няма да помогне, но преди да успее да заговори, едрият бритунианец стъпи върху купчината отломъци, хвана крака ѝ и го освободи от коренището. После провря едната си ръка под коленете ѝ и я взе в ръцете си, а тя си помисли, че я вдига със същата лекота като Конан. Беше висок колкото кимериеца, но не толкова широкоплещ. За първи път от нападението на планинците Джондра се почувства в безопасност. Изведнъж си даде сметка за какво е мислила и лицето ѝ поруменя.
— Пусни ме долу! — рече му тя. — Казах да ме пуснеш долу!
Той мълчаливо я занесе до вира и внимателно я сложи на земята.
— Ето, пуснах те — отвърна Елдран, протегна ръка и опипа глезена ѝ. Тя трепна от болка. — Лошо си го навяхнала, но за няколко дни ще мине.
Джондра видя, че по челото му има засъхнала кръв.
— Ранен ли си? Срещна ли други планинци?
— Трябва да си взема лъка — заяви той рязко и, без да отговори на въпросите ѝ, горделиво се отдалечи.
По-добре да не се и връща, помисли тя гневно, но веднага я обхвана силно безпокойство. Ами ако реши да я изостави — гола и самотна в тази пустош! Когато го видя да се връща, Джондра въздъхна облекчено, а после се ядоса на себе си за това.
Елдран остави лъка и кожения колчан със стрели на земята и се обърна към нея с мрачно лице:
— Да, срещнахме други планинци. С мен в тези прокълнати планини бяха още четирийсет мъже и аз не успях да ги запазя, за да изпълним задачата си. Стотици планинци откриха лагера ни. Не знам дали някой от моите другари все още е жив — той въздъхна тежко. — Предполагам, че ви е сполетяла същата участ. Ще ми се да можех да ти осигуря закрила, но ми предстои да изпълня трудна задача, която е по-важна за мен дори от теб. Все пак ще направя каквото мога. Съжалявам само, че не мога да остана тук и просто да те гледам.
Изведнъж тя осъзна, че Елдран я гледа — очите му издаваха надигналото се у него мъжко желание. Сети се също, че е гола. Джондра бързо коленичи, наведе се и покри с ръце гърдите си.
— Един мъж с обноски ще се обърне и няма да ме зяпа — озъби се Джондра.
— Значи мъжете с обноски, както ги наричаш, не ценят красотата на жените.
— Дай ми наметалото си! — заповяда тя. — Не съм кръчмарска проститутка, която се излага на погледите на мъжете. Дай ми го, ти казвам!
Елдран поклати глава.
— Сама в недрата на Кезанкианските планини, гола като изложена на търг робиня и продължаваш да искаш и да заповядваш. Вземи си дрехи от планинците, щом настояваш, но го сторѝ бързо, защото трябва да напуснем това място. Тук има други от тези племена. Щом не искаш да те гледам, ще се обърна — той взе лъка си, постави стрела на тетивата и започна да оглежда планинските склонове. — Побързай, момиче!
Почервеняла от гняв, но и от други чувства, които не разбираше напълно, Джондра отказа дори да погледне труповете на планинците.
— Техните дрехи са мръсни и изцапани с кръв — каза тя с погнуса. — Ти си длъжен да ми осигуриш свястна дреха. Например твоето наметало!
— Уикана ме е проклела — промълви бритунианецът, сякаш тя не беше казала нищо — очите ти да докоснат душата ми. В моята родна страна има много жени, но аз дойдох тук и те срещнах. Гледам в очите ти и чувствам как те ме докосват… и за мен няма други жени. Искам да ми родиш деца. Една капризна, разглезена жена, високомерна по рождение. Защо така силно желая жена като теб? И защо сърцето ми прелива от радост, когато те видя…