Выбрать главу

— Глупава мома — промърмори той. — Сега пак трябва да търся две жени. — Конан се закле като намери крадлата, да ѝ нашари задника.

С насочено копие над следата, той тръгна бързо, следвайки с лекота оскъдната, диря. Колкото напредваше, толкова по-силно му се искаше да проклина. Беше ясно накъде е тръгнала. Към лагера. Към рубините. Спомни си, че не ги беше видял в пепелта от палатката на Джондра. Може би най-сетне ги е взела.

Изведнъж спря и се намръщи. Тук е имало борба между няколко души. Конан вдигна разкъсано царче бял плат. Беше от туника на слуга, като онази, която носеше Тамира.

— Глупава мома — отново промълви Конан, този път тихо.

Продължи внимателно напред, като се оглеждаше колкото за планинци, толкова и за следи от някаква борба. След време установи, че следва три дири. Двете бяха на конници — едната, която следваше, и другата много по-скорошна. Най-нова беше оставената следа на няколко пешаци. Планинците не отиваха далеч без рунтавите си коне, а стъпките не бяха много, за да са на войници. Не можеше да се сети за друга група в планините. Ако имаше останали живи заморийски ловци, те сигурно бяха побързали да се отправят към низините.

Изпълнен с подозрения, той оглеждаше още по-внимателно възможните места за засада. Кезанкианските планини предлагаха изобилие от такива възможности и това правеше задачата му много трудна. Острите завои около стръмни склонове и тесните проходи с отвесни стени бяха нещо обичайно. Затова спря в края на дълбоката клисура, която водеше към малка долинка и започна да я оглежда.

Конан стоеше плътно прилепнал към каменната стена. Някакво движение привлече вниманието му. Хилавите дръвчета по склона растяха толкова нарядко, че не можеха да послужат за укритие. Малко бяха и гладките каменни блокове, и дупките, в които да се скрият нападатели, пък и те се намираха доста нагоре към върха. Планинците обичаха да избират за засадите си такива места, че жертвите им да нямат много време да реагират. Всичко, което видя, му подсказваше, че долчинката е безопасна, но инстинктът, толкова пъти спасявал живота му, го предупреждаваше. Довери му се и този път.

Конан бързо се оттегли в клисурата. Не едно място, където съборената като каменно ветрило отвесна скала почти запушваше пътя, той се изкачи и излезе от клисурата. Търпелив като дебнеща плячката си котка, Конан използваше за прикритие всяка скала и дърво, всяка извивка и гънка на местността и накрая достигна до склона над долината.

Под него, зад един напукан каменен блок, клечеше мъж с лък в ръка. Конан тихо изсумтя от изненада. Макар да нямаше кожени гамаши, бродираната туника показваше, че мъжът е бритунианец. В същия миг разпозна водача на онези, които бяха посетили лагера на Джондра сред хълмовете. Конан се намръщи и тихо се заспуска по склона. Точно над бритунианеца спря, прехвърли наметалото към гърба си и вдигна копието си на рамо.

— Кого чакаш, бритунианецо Елдран? — попита Конан дружелюбно.

Бритунйанецът не трепна. Погледна спокойно през рамо.

— Ти, кимериецо Конан! — рече той. — Признавам, не можах да открия, че ти си преследвачът.

— Не теб преследвам — отвърна Конан — а планинците. Можеш да кажеш на хората си да излязат. Освен ако не смяташ, че наистина трябва да ги държиш зад гърба ми.

Елдран се усмихна и се изправи.

— Значи, и двамата знаем какво сме намислили — той махна с ръка и един по един на склона се появиха седем души с кожени гамаши и бродирани туники. — И ти ли си тръгнал да спасяваш Джондра, кимериецо?

Конан пое дълбоко дъх.

— Значи е в ръцете на планинците. Да, и аз търся Джондра. Макар че отначало тръгнах да търся друга жена, също пленничка. Но ти говориш така, сякаш искаш да спасиш Джондра. Това ме озадачава, като имам предвид сърдечността на последната ти среща с нея.

— Ние се срещнахме след това. Само тя и аз — отвърна Елдран унило. — И тогава нейната сърдечност беше още по-малка. Малко по-късно открих, че е пленена от планинците — той опипа грубото сиво вълнено наметало на раменете си — мръсно и окъсано. Конан видя, че е наметало на планинец и е с кървави петна. — С тази жена трябва да си изясним някои въпроси.