Красивата благородница вече ридаеше. Бореше се отчаяно. Нейният страх разпали по-силно страха на Тамира. Сега крадлата разбра какво усеща в килията, макар че не смееше да помисли за него. Магия! Дори самите стени воняха на магия. И нещо друго, което сега си позволи да почувства — нечовешка омраза към жени. Разрида се със сълзи, които спуснатите ѝ клепки не можеха да скрият.
— Вие сте източник на грях! — жесток глас пресече плача на Тамира. Неволно отвори очи. Басракан стоеше изправен и гладеше раздвоената си брада, черните му очи блестяха от злоба. — Всички жени в градовете са нечисти съдове на похот. Самите древни богове ще докажат това върху вашите тела. После аз ще ви пречистя от вашето безчестие, за да можете да отидете достойни при древните богове на тези планини.
Разтреперена, Тамира откъсна очи от него и погледна надолу към рисунката — издължен ромб с вдлъбнати страни. На един от върховете под нея примигваше къса черна свещ, под Джондра — друга. Линиите привличаха погледа ѝ, действаха ѝ като хипноза. Мислите ѝ се накъсаха, станаха неясни като мъгла, а от мъглата изплуваха непознати образи — образи, които я изпълниха с ужас. Крещейки на ум, тя се опита да избяга, да намери спасение, но всичко беше хаос и ужас.
Изведнъж мъглата се разкъса. Тя зяпна от изненада и откри, че вече може да откъсне поглед от ромба. С кръстосани крака в единия край на магическата фигура седеше има̀лът със строго лице. Той удари малък звънец от полиран месинг и тя разбра, че тази звук я беше освободил от мъглата. Звънчето отново звънна и има̀лът започна ново напяване. Още веднъж звънна. И отново. И отново.
Тамира си каза, че няма да слуша, но изглежда цялото ѝ същество вибрираше от думите му заедно със звъна на месинга. Въздухът в стаята стана мразовит. Стана по-плътен. Раздвижи се. Почувства допира му до тялото си като нежно галене на ласкави ръце, които я докосваха едновременно навсякъде. И топлината се засили.
Погледна свещта под себе си и не повярва на очите си. Пламъкът стоеше неподвижен, без да се люлее от вятъра, който усещаше. И все пак той не можеше да бъде източник на топлите вълни, които я обливаха. Топлината сякаш извиваше отвсякъде, стомахът ѝ се свиваше и надигаше от нея. Променяше я. Опита се да поклати глава, опита се да отхвърли възбудата, която се зараждаше в нея. Тамира чу в просъница стоновете на Джондра. Видя, че благородницата е отметнала силно назад глава, а бедрата ѝ потръпват конвулсивно и разбра, че тя изпитва същите мъки.
Тамира разтвори устни и простена:
— Конан!
С последните останки на разума си дочу Джондра също да стене:
— Елдран!
Страстта я заливаше. Кръвта ѝ кипеше.
Вратата на килията с трясък се отвори. Тамира ахна, сякаш падна в ледена вода. Завладялата я страст за миг изчезна. На нейно място дойдоха сълзите — сълзи, че все още не е пречистена.
Басракан скочи на крака.
— Искаш ли да умреш, Ябил? — озъби се той. — Искаш ли да те пратя при Шармал?
Мършавият човек на вратата се поклони ниско.
— Прощавай, има̀ла Басракан — каза той нервно, — но се отнася за Очите на огъня.
Басракан го сграбчи за черната дреха и го изправи:
— Говори, глупако! Какво имаш да ми казваш за Очите на огъня?
— Шармал твърди, че една жена е донесла Очите на огъня в планините. Той я описа — Ябил протегна ръка и посочи Джондра.
През сълзи Тамира срещна очите на Джондра и в отговор я погледна объркано и поклати глава.
Басракан бързо се обърна и кървавочервеното му расо се развя. Ако можеше, Тамира би отстъпила пред погледа му. Преди беше злобен. Сега в него гореше дива жестокост. Тя видя в очите му одрана кожа и плът, свалена от костите. Нейната кожа. Нейната плът.
— През изминалата нощ разрушихме два лагера на натрапници — гласът на има̀ла беше безчувствен като първото рязване на гърлото с нож. — Тази жена е била в единия от тях, Ябил. Намерѝ и последната дреболия, която е взета от този лагер. Намерѝ Очите на огъня. Намерѝ ги, Ябил.
Ябил изскочи от стаята, сякаш бе усетил милувката на ножа до собственото си гърло.
Басракан вторачи черните си като абанос очи в Джондра, а Тамира не можеше да откъсне погледа си от тях. Докато гледаше безпомощна, тя откри, че се моли на всички познати ѝ богове Басракан бързо да намери онова, което търси.