Двадесета глава
Конан наблюдаваше селото на планинците, уязвим зад несигурното прикритие от хилави изкривени дръвчета. Видя двукатната постройка в центъра и се намръщи. Стотици въоръжени мъже пъплеха около двайсетина невзрачни каменни колиби, но покритата с плочи постройка привлече вниманието му. Налягалите до него бритунианци също я забелязаха.
— Никога не съм чувал да има такава постройка сред селищата на планинците — каза тихо Елдран. — За Кезанкианските планини това е истински дворец.
— Аз пък никога не съм чувал за събрани на едно място толкова много планинци — подхвърли нервно Фирдан. Той не гледаше селото, а заобикалящата ги планина. От мястото, където лежаха, се виждаха десет лагера, един от които толкова близо, че вятърът довяваше киселата миризма на готвено и виковете на мъжете, които претърсваха ниските палатки. По пътя си дотук бяха видели и други ниски палатки със землист цвят.
— Колко са там, Харал?
— Може би двайсет хиляди — гласът на пълния бритунианец беше образец на спокойствие. — А може да са и повече. Във всеки случай достатъчно да ни обградят — Фирдан го погледна, после уморено притвори очи.
През един пролом в планината Конан съгледа груби каменни колони.
— Какво е това? — посочи той натам.
Харал поклати глава.
— Нямах време да разглеждам, кимериецо. Видях, че внесоха жената — Джондра — в постройката под нас и подир това не откъснах очи от входа. И чаках Елдран.
Трудно ще я освободим — въздъхна Конан. — Сигурен ли си, че не си видял още една пленничка?
— Харал отново поклати глава и кимериецът продължи да наблюдава селото.
— Ще ни трябва многобройна войска, за да отидем долу — каза Фирдан. — Елдран, не сме дошли тук, за да се опитваме да освободим заморийката. Забрави ли, че сме тръгнали да търсим огнения звяр? Хайде да се заемем със задачата си.
Някои от бритунианците тихо изразиха съгласието си с думите му.
— Ще я измъкна оттам — отвърна тихо Елдран, — ако ще и да умра, но няма да се откажа.
За момент се възцари неловка тишина, после Харал неочаквано каза:
— В тези планини има войска.
— Заморийци? — Фирдан сви саркастично устни. — Само да ги помолим, и ще се втурнат презглава да ни помогнат.
— Може би наистина ще дойдат — каза Конан и се усмихна, — ако бъдат помолени както трябва.
Другият го изгледа недоверчиво, очевидно се питаше дали не се подиграва, после продължи:
— Предвожда ги някой си Тенерсис. Разбрах, че много обича славата и лесните победи. Изпратен е в планините да разпръсне някакво събиране на планинските племена. Е, това е заморийската армия.
Дори Харал беше настроен скептично.
— Този Тенерсис трябва да е идиот, кимериецо, та да атакува тук. Съотношението на силите е най-малко четирима планинци срещу един войник.
— Вярно е — съгласи се Конан. — Но ако си е мислил, че ще има хиляда планинци, които ще побягнат, преди да започнат да се бият… — той се усмихна, останалите също, сякаш идеята им хареса. Всички с изключение на Фридан.
— Планинците ще се втурнат да отблъснат нападението — каза Елдран — и ще оставят незащитен пътя към затвора на Джондра. Може би другата жена — Тамира — е също там. И двете следи водят до това село.
Усмивката на Конан помръкна. Когато стигна до двайсет, престана да брои лагерите на планинците. Тамира можеше да се намира във всяка от десетте хиляди мръсни палатки. Не можеше да направи нищо освен да освободи Джондра, а после да се надява да намери и дребната крадла. В момента не хранеше кой знае каква надежда, но друго не му оставаше.
— Кой ще отиде да придума Тенерсис? — попита мрачно той.
— На Фирдан мед му капе от устата — отбеляза Елдран, — когато иска да склони някого.
— Ние трябва да продължим по пътя си, ако искаме да свършим това, за което сме тръгнали — отвърна твърдо мършавият човек.
Елдран сложи ръка на рамото му.
— Не мога да оставя тази жена в ръцете на планинците — промълви той.
Фирдан остана за миг неподвижен, после въздъхна и се изправи.
— Ако мога да открадна една от онези овце, които планинците наричат коне, ще стигна до заморийците за половин обръщане на стъклото. После само за момент ще впримча генерала с моята история и ще накарам строените му войници да потеглят — той погледна към слънцето, което наближаваше зенита. — Ако имам късмет, ще ти доведа тук най-рано късно следобед, Елдран.
— Уикана ще те дари с късмет и ще направлява думите ти — каза Елдран.