Около него битката бушуваше, лееше се гореща кръв, която заглушаваше разума. Планинците се втурваха към него и падаха, посечени от вихрушката на смъртоносната стомана. Очите му горяха като лазурни пламъци и всички, към които поглеждаха, виждаха собствената си смърт. Конан обаче не беше завладян изцяло от безумието на кръвопролитието. Видя Елдран, изправен срещу трима планинци, притиснат до ниската каменна стена, да се бие със сабя в едната ръка и с ятаган в другата. Барикада от трупове забавяше онези, които се опитваха да достигнат Харал и още един бритунианец, които се биеха, опрели гръб в гръб.
Изведнъж планинецът пред Конан погледна покрай рамото на кимериеца и тъмните му очи се разшириха от ужас. Планинците извън кръга занемяха и се отдръпнаха назад. Конан рискува, хвърли поглед през рамо и прокле през стиснати зъби.
От каменния тунел бавно се измъкваше многоцветното люспесто тяло на огнения звяр. Големите му златни очи студено огледаха пълната с хора площадка. Щом го видяха, те престанаха да се бият. Една от покритите с кожа издатини на гърба се беше пробила. Оттам се подаваше краят на нещо, което приличаше на голямо крило на прилеп. Почти под краката му се бяха свили Тамира и Джондра.
— Вижте! — изкрещя магьосникът с червеното расо и разпери широко ръце. — Знамението на истинските богове!
За миг настъпи тишина, нарушавана единствено от звуците на далечната битка. Елдран извика:
— Кимериецо! — бритунианецът дръпна ръката си назад и се извъртя. Древната сабя описа дъга във въздуха.
Конан премести своя меч в лявата си ръка и протегна дясната да хване хвърленото оръжие.
Сякаш неговото движение или може би сабята, привлече вниманието на покрития с люспи звяр и той пристъпи към кимериеца. Споменът от последната им среща беше силен в паметта на Конан и когато пълната с остри като ножове зъби паст се отвори, той се преметна през глава. От устата на звяра блъвна пламък. Брадата, косата и мръсните дрехи на планинеца пред него пламнаха и той изпищя.
Конан добре познаваше бързината на звяра. Той се изправи на крака, но само за да се хвърли на друга страна, с което се приближи още повече до животното. Огън облиза камъка, върху който стоеше до преди миг. Блестящото същество се движеше с бързината на леопард, а Конан — като ловуващ лъв. Докато си нашепваше за кураж, че казаното от Елдран за сабята е вярно, едрият кимериец удари. Тялото му се сгърчи, сякаш го беше връхлетяла мълния. Сабята разсече едното златно око и под него върху огромната, покрита с люспи глава зейна рана, от която закапа черна гъста кръв.
Застаналият върху каменния тунел мъж в червено расо запищя пронизително и притисна ръце към лицето си. Звярът отдръпна назад глава и като ехо повтори писъка. Двата звука се сляха и огласиха планините.
Писъкът прониза Конан и смрази душата му, сякаш източи силата му. Обзе го гняв. Той няма да стои безпомощен и да чака смъртта си.
— Всемогъщи Кром! — изрева Конан, спусна се напред и заби омагьосаното оръжие в гърдите на съществото.
Звярът рязко се завъртя и изтръгна сабята от ръката му. Надигна се на задните си крака, извисявайки се над всички. Преди изрева от болка, а сега нададе предсмъртен крясък — рев, от който скалистите планини се разтърсиха.
Паднал на колене, мъжът в червеното расо притискаше с едната си ръка лицето, а с другата гърдите. Насочените му към люспестия звяр черни очи бяха изпълнени с ужас.
— Не! — изрева той. — Не!
Чудовището бавно се катурна. Каменните плочи на тунела изпукаха под тежестта му. Влажно, покрито с кожа крило излезе от разкъсаната издатина на гърба му, трепна и застина. Под туловището на звяра се видя част от червеното расо. От него върху камъка потече черна гъста кръв.
От тълпите по склоновете се надигна вопъл — зловещо, отчаяно ридание. Изведнъж хиляди планинци ужасени побягнаха. Дори и сега те се опитваха да заобикалят кръга с колоните, но броят им беше много голям, а паниката много силна. Онези, които бяха близко до ниската каменна стена и нямаха възможност да я заобиколят, пищяха и се дърпаха назад, притиснати от човешката маса. Кръгът се превърна в гибелен водовъртеж. В стремежа си да избягат стотици хора се газеха един друг.