Валерия се претърколи от другата страна на олтара и хукна на четири крака.
В тронната зала на мъртвия Олмек бе нахлул освободеният Ад.
Мъжът, който държеше ръцете на Валерия, бе следващата жертва. Той се обърна и се затича, но преди да направи и пет-шест стъпки, с бързина, учудваща при състоянието му, Толкемек зае позиция, при която мъжът остана между него и олтара. Огненият лъч присветна отново и текухултли се претърколи безжизнен на пода, а лъчът продължи пътя си към олтара, от който пак изскочиха сини искри.
После започна клането. Хората се щураха из стаята с луди писъци, блъскаха се, залитаха и падаха. А сред тях Толкемек подскачаше, бесуваше и сееше смърт. Не можеха да избягат през вратите; очевидно металът по портите служеше като проводник, който да заключи веригата на адската сила, която проблясваше като светкавица от дяволския старинен жезъл в ръката му.
Когато някой човек попаднеше между него и някоя врата или между него и олтара, той умираше на място. Толкемек не подбираше жертвите си. Улучваше ги веднага щом попаднеха под обстрела му, по подскачащите му крака се вееха парцали, а вихреното ехо на кикота му се издигаше над писъците в стаята. Телата падаха като отбрулени листи около олтара и край вратите. Един воин отчаяно се втурна към него, вдигнал камата си, но се строполи, преди да успее да замахне. Останалите приличаха на подивяло стадо, не мислеха за съпротива и нямаха шанс да избягат.
Последният текухултли освен Тасела бе паднал, когато принцесата хукна към кимериеца и към момичето, потърсило убежище край него. Тасела се наведе и докосна пода, натискайки нещо там. Железните челюсти се разтвориха незабавно около окървавения крак.
— Убий го, ако можеш! — изпъшка тя и му подаде голям нож. — Не притежавам магия, с която да го победя!
Конан изръмжа и скочи пред жените, без да обръща внимание на ранения си крак, тъй като в сърцето му пламтеше страстта на битката. Толкемек вървеше срещу него, налудничавите му очи блестяха, но той се поколеба, като видя ножа в ръката на кимериеца. После започна едно жестоко надиграване — Толкемек се опитваше да заобиколи варварина и да го принуди да застане между него и олтара или край някоя метална врата, а пък Конан се опитваше да избегне това и накрая да забие ножа си в тялото му. Жените гледаха напрегнато, стаили дъх.
Толкемек вече не подскачаше и не лудуваше. Бе разбрал, че играта с тези хора е по-жестока, отколкото с онези, които умряха с писъци, опитвайки се да избягат. В стихийния блясък, който излъчваха очите на варварина, той прочете намерения толкова смъртоносни колкото неговите. Двамата пристъпваха напред-назад и когато мръднеше единият, помръдваше и другият, сякаш ги свързваха невидими нишки. Но Конан постепенно приближаваше врага си. Стегнатите мускули на бедрата му вече се приготвяха за скок, когато Валерия извика — за миг тялото на Конан се бе озовало на една линия с бронзовата врата. Червеният лъч не закъсня и обгори хълбока на Конан, който в същия миг се обърна настрани и с точен прицел хвърли ножа си. Старият Толкемек се срина в предсмъртна агония, а дръжката на ножа продължи да вибрира в гърдите му.
Тасела се хвърли към жезъла, който блещукаше като жив на пода. Но и Валерия скочи заедно с нея, светкавично извади камата от мъртвеца и с всички сили го заби между гърдите на принцесата на Текухултли. Тасела изкрещя и се строполи мъртва, а Валерия отритна тялото й с пета.
— Трябваше да го направя, за да запазя собственото си самоуважение! — изпъшка тя и се обърна към Конан през неподвижния труп.
— Добре, така враждата свърши — отсече той. — Каква дяволска нощ! Къде ли си държат храната тези хора? Гладен съм.
— На този крак му трябва превръзка. — Валерия откъсна копринена лента от завесата и я завърза около кръста си, после откъсна няколко по-малки лентички и превърза ранения крак на варварина.
— Мога да вървя — увери я той. — Да се махаме. Отвън вече се зазорява. Да изчезваме от този пъклен град. Писна ми вече от Ксукотъл. Добре, че цялата тази пасмина се самоунищожи. Не ми трябват прокълнатите им скъпоценности. Може да са омагьосани.
— По света има достатъчно чиста плячка и за двама ни — каза тя и се изправи пред него, стройна и великолепна.
Старият блясък отново се появи в очите му и този път тя не устоя, когато той я сграбчи диво в ръцете си.
— До брега има много път — каза тя по-късно, след като отдели устните си от неговите.