Беше осмоъгълна, а огромният купол, в който се извиваше високият таван, сигурно бе пробит, тъй като стаята бе осветена по-добре от залата, водеща до нея. В другия край на огромната стая се издигаше платформа с широки стъпала, водещи нагоре към нея. Върху платформата стоеше масивен стол с украсени дръжки и висока облегалка, който някога вероятно е бил покрит с пурпурен балдахин. Очите на Конан светнаха. Златният трон на Алкмерон, споменат в легендата от незапомнени времена! Самият той беше цяло състояние, стига да можеше да го изнесе. Въображението на кимериеца изцяло бе завладяно от мисълта за съкровището и очите му пламнаха нетърпеливо. Пръстите го сърбяха, защото искаше да докосне скъпоценните камъни, описани от разказите по пазарищата на Кешия. Те повтаряха легендите, предадени им през вековете: за скъпоценности, нямащи равни по целия свят — рубини, смарагди, диаманти, хематити, опали, сапфири — плячката на древността.
Беше очаквал върху трона да намери изображение на оракула, но тъй като не го откри, реши, че сигурно е поставено в някоя друга част на двореца, ако, разбира се, такова нещо изобщо съществуваше. Но откакто дойде в Кешан, толкова митове се оказаха истински, че той вече не се съмняваше: щеше да открие някакъв идол или бог.
Зад трона се виждаше тясна сводеста врата. Той погледна през нея и видя, че тя води към празна ниша с тесен коридор, излизащ под прав ъгъл от нея. Премести се и огледа друг свод, вляво от платформата, а тя, за разлика от другите, си имаше врата. Но това не беше обикновена врата. Порталът беше от същия разкошен метал като трона, украсен с множество интересни арабески.
Отвори се от най-лекото му докосване, сякаш пантите току-що бяха смазани. Кимериецът спря вътре и… се закова на прага.
Намираше се в неголяма квадратна стая, чиито мраморни стени се издигаха до таван, инкрустиран със злато. Златни нишки се спускаха от върха му до основите на стените. Нямаше друга врата, освен онази, през която беше влязъл. Но той забеляза тези подробности механично. Цялото му внимание бе привлечено от една фигура, положена върху платформата от слонова кост пред него.
Беше очаквал някакво изображение, гравирано с уменията на древните изкуства. Но никакво изкуство не можеше да мумифицира толкова идеално фигурата пред него.
Това не беше изображение от камък, метал или слонова кост: беше истинско женско тяло! Конан обаче не можеше да се досети с какво тайно изкуство древните бяха успели да запазят трупа непокътнат толкова много години. Дрехите й бяха като нови — Конан се намръщи. Не, изкуството съхранило тялото, не можеше да е запазило и дрехите! Но бе станало точно така — златните нагръдници с концентрични кръгове от дребни скъпоценни камъни, позлатените сандали и късата копринена пола, пристегната с колан, обсипеш със скъпоценности — всичко блестеше като ново. Нито по плата, нито по метала имаше и помен от разрухата на времето.
Даже в смъртта Йелая излъчваше студена красота. Тялото й беше като алабастър, слабо, но сластолюбиво; огромен тъмночервен скъпоценен камък грееше, втъкан в тъмната й вълниста коса.
Конан се изправи намръщен над нея, а после удари платформата с меча си. Търсеше кухини, в които можеше да е скрито съкровището, но платформата звънна плътно. Обърна се и нерешително обходи стаята. Къде да търси най-напред, след като времето му бе ограничено? От бъбренето на жреца с една куртизанка бе разбрал, че съкровището е скрито в двореца. Но той беше доста обширен. Чудеше се дали да не се скрие, докато жреците дойдат и си отидат, и чак тогава да поднови търсенето. Но имаше реална възможност на връщане към Кешия те да вземат скъпоценностите със себе си. Беше убеден, че Тутмекри е подкупил Горулга.
Конан можеше да предвиди какви са плановете на Тутмекри, тъй като познаваше този човек. Знаеше, че Тутмекри е предложил завоюването на Пунт на царете на Зембабви. Това завоевание бе първата стъпка към истинската им цел — да вземат Зъбите на Гвалур. Преди да предприемат каквото и да е, тези предпазливи царе щяха да поискат доказателство, че съкровището наистина съществува. Скъпоценностите, които Тутмекри искаше като залог, щяха да са именно това доказателство.
Имайки сигурно доказателство за съществуването на съкровището, царете на Зембабви щяха да предприемат първия си ход. Пунт щеше да бъде нападнат едновременно от изток и от запад, но воините от Зембабви щяха да оставят повечето сражения за кешанците. И тогава, когато Пунт и Кешан се изтощяха от войната, зембабвийците щяха да покорят и двата народа, да оплячкосат Кешан и да вземат съкровището насила. Дори ако се наложеше да разрушат всяка сграда и да измъчват всеки жив човек в царството.