Можеше да протегне ръце през цепнатината и да се хване за ръба. Миг по-късно се промъкна през дупката и се озова в обширна стая. Почти целият покрив беше пропаднал, както и по-голямата част от пода, построен като свод върху подземната река. Счупените арки водеха към други стаи и коридори. Конан реши, че все още е в двореца. Учуди се колко ли стаи са построени директно над подземната вода и дали старинните плочи няма да се счупят отново и да го запратят обратно в течението, от което току-що се бе ИЗМЪКНЕШ.
Чудеше се и дали това, което се случи с него, беше просто инцидент. Дали тези прогнили плочи се счупиха под тежестта му, или за всичко това имаше по-зловещо обяснение? Едно поне беше очевидно — не беше сам в този дворец. Гонгът не иззвъня сам, независимо дали звънът е целял да го привлече към смъртта, или не. Тишината в двореца изведнъж стана зловеща, изпълнена с пълзяща заплаха.
Можеше ли да е някой със същата мисия като неговата? Изведнъж се сети за мистериозния Бит-Йакин. Възможно ли е този човек да е открил Зъбите на Гвалур след дългия си живот в Алкмерон… а после слугите му да са ги отнесли със себе си? Вероятността, че е тръгнал да гони вятъра, вбеси кимериеца.
Избра си един коридор, преценил, че води обратно към онази част от двореца, през която беше влязъл. Хукна по него, стъпвайки предпазливо, тъй като не беше забравил черната река, която кипеше и се пенеше под краката му.
Мислите му се върнаха към стаята на оракула и загадъчната й обитателка. Някъде наблизо трябваше да е ключът към тайната на съкровището, ако то още се намираше в древното си скривалище.
Тишината в огромния дворец се нарушаваше само от бързия бяг на обутите в сандали крака. Стаите и залите, през които Конан минаваше, се бяха превърнали в руини, но колкото повече напредваше, толкова по-незначителни ставаха опустошителните следи на времето. За миг се замисли с каква ли цел бяха поставени стълбите над подземната река, но не можа да намери разумно обяснение. Малко го интересуваха безбройните загадки на античността.
Не беше сигурен къде точно се намира стаята на оракула, но скоро влезе в коридор, който водеше обратно към голямата тронна зала. Беше безполезно да се лута безцелно из двореца и да търси съкровището напосоки. Щеше да се скрие някъде тук, да изчака пристигането на жреците от Кешан и тогава, след фарса с допитването до оракула, щеше да ги проследи до скривалището, до което те със сигурност щяха да отидат. Може би щяха да вземат само част от скъпоценностите. Той щеше да се задоволи с остатъка.
Воден от болезнен интерес, Конан влезе отново в стаята на оракула и погледна към неподвижното тяло на принцесата — богиня, омаян от студената й красота. Каква гробовна тайна бе заключена в тази чудно изваяна фигура?
Изведнъж остана без дъх и косата му настръхна. Тялото все още лежеше както когато го видя за пръв път, тихо, неподвижно, с нагръдниците от злато и скъпоценни камъни, с позлатените сандали и копринената пола. Но сега имаше значителна разлика. Бузите бяха алени и влажно блестяха…
С паническо проклятие Конан извади меча си.
Кром! Тя е жива!
Дългите мигли се повдигнаха. Очите се отвориха и погледнаха към него — неразгадаеми, тъмни, тайнствени. Той се втренчи в тях и замръзна безмълвен.
Тя се изправи леко, без да сваля от него омайния си поглед.
Кимериецът облиза изсъхналите си устни и успя да отрони:
— Ти… ти ли си Йелая?
— Аз съм Йелая! — Гласът й беше дълбок и напевен и той продължи да я гледа изумен. — Не се бой. Няма да ти навредя, ако изпълниш молбата ми.
Как може мъртва жена да оживее след толкова века? — попита той, не вярвайки на очите си.
Тя повдигна ръце в мистичен жест.
— Аз съм богиня. Преди хиляда години върху мен падна проклятието на по-велики богове, боговете на мрака. Простосмъртната у мен умря; богинята у мен никога няма да умре. Лежах тук толкова векове, будех се всяка нощ при залез-слънце, събирах придворните си както в миналото, виках призраците и сенките от онова време. Човече, ако не виждаш това, което ще порази душата ти навеки, изчезвай бързо! Заповядвам ти! Върви! — Гласът стана властен, а тънката й ръка се вдигна и посочи към изхода.