Горулга боботеше някакъв псалм с акцент, непознат за Конан. Вероятно беше вариант на древния език на Алкмерон, предаван между върховните жреци от поколение на поколение. Стори му се безкраен. Конан стана неспокоен. Колкото по-дълго продължаваше този монолог, толкова повече щяха да растат ужасът и напрежението на Мюриела. Ако тя припаднеше… Той издърпа меча и камата си. Не можеше да издържи да гледа как чернокожите измъчват и убиват матката уличница.
Но псалмът — изричан с дълбок, плътен и неописуемо злокобен глас, наближи към края си и послушниците изкрещяха приветствено. Горулга издигна ръце към мълчаливата фигура на платформата и проговори:
— О, велика богиньо, обитателка на вечния мрак, нека сърцето ти се разтопи и устните ти се разтворят за очите на твоите роби, чиито глави са в праха под кралата ти! Говори, велика богиньо на свещената долина! Ти знаеш пътеките пред нас. Мракът, който ни безпокои, е като светлината на слънцето за теб. Разпръсни светлината на твоята мъдрост върху пътищата на слугите си! Кажи ни, о, уста на боговете: каква е волята ти за Тутмекри стигиеца?
Фигурата на „богинята“ бавно помръдна. Бурна въздишка се надигна от черните — въздишка на благоговение и на страх. В несмущаваната от нищо тишина гласът на Мюриела дойде ясно до ушите на Конан. Звучеше студено и безпристрастно, макар и с коринтски акцент.
— Волята на боговете е стигиецът и шемитските му кучета да бъдат прогонени от Кешан! — Повтаряше съвсем точно думите му. — Те са крадци и предатели, които заговорничат да ограбят боговете. Нека Зъбите на Гвалур бъдат предадени за съхранение на генерал Конан. Нека той да поведе армиите на Кешан. Той е любимец на боговете.
В края гласът й потрепери и Конан започна да се поти, смятайки, че тя е на границата на истеричния припадък. Но черните не забелязаха нищо. Още повече, не различиха и коринтския й акцент, от който явно не разбираха нищо. Плеснаха с ръце и от тях се надигна мърморене на учудване и благоговение. Очите на Горулга проблясваха фанатично в светлината на фенерите.
— Йелая проговори! — извика той с екзалтиран глас. — Това е волята на боговете! Отдавна, по времето на прадедите ни, Зъбите на Гвалур били превърнати в табу и скрити по заповед на боговете. По тяхна заповед на боговете Зъбите на Гвалур били скрити; по тяхна заповед те ще бъдат извадени отново. О, богиньо, родена от звездите, позволи ни да излезем и да идем до тайното скривалище на съкровището, за да ги предадем на онзи, когото боговете обичат!
— Позволявам ви да си тръгнете! — заповеднически произнесе „богинята“ и жреците отстъпиха назад. Щраусовите пера и фенерите се издигаха и сваляха в ритъм с поклоните им.
Златната врата се затвори, а танцьорката изстена и се строполи върху платформата.
— Конан! — отпаднало простена тя. — Конан…
— Шшш-шт! — изсъска той през дупките и излезе от нишата. Едно надзъртане през ключалката на гравираната врата, и той видя как фенерите се отдалечават през тронната зала. В същото време се стресна от друга светлина, която не се излъчваше от фенерите. Беше изгряла луната и светлината й се процеждаше през пробития купол, изработен със завидно майсторство, за да се усили светлината. Значи грейналият купол на Алкмерон не е бил измислица! Може би вътрешността му бе изработена от специален бял кристал, който можеше да се открие само по хълмовете в черните страни. Светлината нахлуваше в тронната зала и се разливаше из съседните стаи.
Изведнъж Конан се обърна от шум, който като че ли идваше от прохода зад нишата. Сети се за звъна на гонга, отекнал, за да го привлече в капана. Светлината от купола осветяваше малка част от тесния коридор и му разкриваше само празно пространство. Но той можеше да се закълне, че е чул потайни стъпки нейде отдолу.
Докато се колебаеше, буквално подскочи от задушен женски вик зад него. Бързо влетя през вратата на тронната зала и видя неочакван спектакъл в кристално ясната нощ.
С изкривени от злоба черти Гварунга беше сграбчил ужасената Мюриела за гърлото и грубо я разтърсваше.
— Предателка! Каква игра играеш? Заргеба не те ли научи какво да говориш? Да, Тутмекри ми каза! Ти ли предаваш господаря си, или той предава приятелите си чрез теб? Мръсница! Ще извия фалшивата ти глава… но първо ще…
Красивите очи на пленничката се разшириха, тя погледна през рамото на похитителя си и това подейства като предупреждение за гигантския чернокож. Той я пусна и се извъртя точно когато мечът на Конан полетя надолу. Ударът го просна по гръб върху мраморния под, където той се затърчи, а кръвта шурнала от голямата дупка в главата му, опръска всичко наоколо.