Тя покри с ръце насълзеното си лице и слабите и рамене се разтресоха от риданията й.
— Изгубих ти скъпоценностите — нещастно проплака тя. — Вината беше моя. Ако те бях послушала и си бях стояла на скалата, онзи звяр нямаше да ме види. Трябваше да хванеш скъпоценните камъни и да ме оставиш да се удавя!
— Да, май че така трябваше — съгласи се той. — Карай да върви. Никога не се тревожи за нещо, което вече е минало. И престани с тези сълзи. Така е по-добре. Хайде.
— Искаш да кажеш, че ще ме задържиш? Ще ме вземеш със себе си? — с надежда попита тя.
— Че какво друго мислиш, че ще направя с теб? — Той огледа фигурата й с одобрение и се усмихна на скъсаната пола, разкриваща изкусителни гладки извивки. — Актриса като теб ще ми влезе в работа. Няма смисъл да се връщаме в Кешия. Сега в Кешан няма нищо, което да ми е нужно. Ще отидем в Пунт. Хората там обожават една жена от слонова кост, пък и промиват злато в реките. Ще им кажа, че кешанците плетат интриги с Тутмекри и искат да ги заробят — а то си е самата истина, — и че боговете са ме изпратили да ги защитя… за около една къща, пълна със злато. Ако успея да те вкарам в храма им и да те сменя с тяхната богиня, ще им одерем кожите, преди да си тръгнем!
Отвъд черната река
Насочвайки се към Пунт с Мюриела, Конан изпълнява плана си да освободи поклонниците на богинята от слонова кост от известно количество от изобилното им злато. После продължава към Зембабви. В града на царете-близнаци той тръгва с пътуващ керван и го насочва на север, по изоставените граници — граници, охранявани от някогашните му приятели, мародерите зуагир. Така стигат невредими до Шем. Той продължава на север — през хиборейските царства, към хълмистата си родина. Конан е около четиридесетгодишен, но възрастта не му личи. Продължава да гони момичетата и да си търси белята. Връща се в Кимерия и открива, че синовете на връстниците му вече са създали семейства и са се оградили с луксозни предмети, които идват от по-свободните хиборейски земи. Независимо от това нито един хиборейскиколонист не е пресякъл кимерийските граници след разрушаването на Венариум преди две десетилетия. Сега обаче аквилонците напредват на запад, през босонийските блата по краищата на пиктийската пустош. И така, в търсене на работа за меча си, се появява Конан. Записва се за разузнавач във форт Тускелан, последната аквилонска крепост на източния бряг на Черната река, дълбоко в пиктийската територия. Тук бушува жестока война с пиктите.
1. Конан изгубва брадвата си
В спокойствието на горската пътека, стъпките на краката, обути в меки ботуши, отекваха като камбани. Или поне на пътника, така му се струваше, макар че се движеше по пътеката с предпазливост, характерна за всеки, който е рискувал да броди отвъд Гръмотевичната река. Беше млад мъж, среден на ръст, с открито лице и разрошена светлокестенява коса. Облеклото му бе обичайното за тази страна — груба туника, препасана през кръста, къси кожени бричове и меки еленови ботуши до коленете. От единия му ботуш стърчеше ножница. От широкия кожен колан висяха къс тежък меч и кесия от еленова кожа. Макар и невисок, мъжът беше добре сложен и ръцете му, оголени от късите ръкави на туниката, бяха едри и мускулести.
Пътникът вървеше, без да спира, макар че следващата заселническа колиба бе на мили пред него, а всяка стъпка го приближаваше до зловещите опасности, надвиснали като сенки над древната гора.
Човекът знаеше, че и най-тихата му стъпка може да послужи като сигнал за тревога в жестоките уши, които може би се спотайваха в коварната зелена шир. Безгрижността му бе привидна, очите и ушите му бяха нащрек, особено ушите, тъй като погледът не можеше да проникне в масата от листа на повече от няколко фута.
Изведнъж той наостри уши и сложи ръка върху ножницата си, застивайки насред пътеката. Дали наистина бе чул нещо? Тишината му се стори абсолютна. Не подскачаха катерички, не чуруликаха птички. После погледът му замръзна, взрян в група храсти до пътеката на няколко ярда пред него. Нямаше вятър, но едно клонче леко потрепна. Късата коса на главата му настръхна. Следващата му стъпка, в която и да е посока, можеше да му донесе смъртоносен удар от храстите.
Зад листака се чу тежко хрускане. Храстите силно се разклатиха и от тях излетя стрела, която изчезна сред дърветата по пътя. Пътникът подскочи като обезумял, за да се предпази.