— Пикт? — прошепна Балтус и се взря в дълбоките горски сенки.
Конан поклати глава, изправи се и се намръщи, втренчен в мъртвия.
— Горски дявол. Този е петият, за Бога!
— Какво искаш да кажеш?
— Чувал ли си някога за пиктийския жрец Зогар Саг?
Балтус смутено поклати глава.
— Той живее в Гвавела, най-близкото село отвъд реката. Преди три месеца се скри край този път и открадна няколко товарни мулета от един голям керван, тръгнал към форта — някак си успял да привлече водачите. Мулетата принадлежаха на този човек — Конан небрежно посочи трупа в краката си — Тиберий, търговец от Велитриум. Бяха натоварени с бурета бира и старият Зогар спрял да се накърка, преди да се прехвърли отвъд реката. Един горски страж на име Соракт го проследил, после завел Валаний и трима войници до мястото, където старият лежал мъртво пиян в гъсталака. По настояване на Тиберий, Валаний хвърлил Зогар Саг в тъмница. А това е най-гол ямата обида за един пикт. Той успял да убие пазача и да избяга, после се заканил, че ще убие Тиберий и петимата мъже, които го заловили, и то така, че аквилонците да треперят в продължение на векове.
И така, Соракт и войниците са мъртви. Соракт беше очистен край реката, а войниците — под самите стени на форта. Сега и Тиберий е мъртъв. Но не са ги убили пиктите. Всяка една от жертвите — с изключение на Тиберий, както виждаш — беше обезглавена. Без съмнение главите им сега украсяват олтара на бога, пред който се кланя Зогар Саг.
— Как разбра, че не са ги убили пиктите? — попита Балтус.
Конан посочи трупа на търговеца.
— Мислиш ли, че това е направено с нож или меч? Погледни отблизо и ще видиш, че само нокът на хищник може да направи такава реша. Плътта е раздрана, нали?
— Може да е пантера… — несигурно подхвърли Балтус.
Конан нетърпеливо поклати глава.
— Един човек от Тауран не трябва да сбърка белезите от пантера. Не. Това е горски дявол, призован от Зогар Саг да изпълни отмъщението му. Тиберий е бил голям глупак, за да тръгне от Велитриум сам, и то привечер. Но всяка една от жертвите като че ли е била поразена от лудост точно преди да я постигне участта й. Виж тук — следите са съвсем ясни. Тиберий е яздил по пътя върху мулето си, може би с вързоп подбрани кожи от видри на седлото. Искал е да ги продаде във Велитриум, а нещото е скочило отгоре му иззад онзи храст. Виж как са прекършени клонките.
Тиберий извика веднъж, после гърлото му е било прерязано и сега ще продава кожите си в Ада. Мулето е избягало в гората. Слушай! И сега се чува как трополи под дърветата. Демонът не е имал време да отреже главата на Тиберий. Уплашил се е от нас.
— От теб — поправи го Балтус. — Сигурно това същество не е чак толкова ужасно, щом е избягало от един въоръжен мъж. Но откъде знаеш, че не е бил пикт с някаква кука, която дере, а не реже? Видя ли го?
— Тиберий също беше въоръжен, нали? — изръмжа Конан. — Ако Зогар Саг може да накара демоните да му помагат, той може да им каже кого да убият и кого да оставят на мира. Не, не го видях. Видях само как се тресат храстите. Но щом искаш още доказателства, виж тук!
Върху твърдата глина под храстите в края на пътеката се виждаше кървав отпечатък.
— Може ли човек да остави това? — попита кимериецът.
Балтус усети как косата му настръхва. Нито човек, нито звяр можеше да остави такъв странен, чудовищен трипръстов отпечатък: странна комбинация между птица и влечуго. Разпери пръсти над отпечатъка, като внимаваше да не го докосне, и изсумтя уплашено. Беше огромен.
— Какво е това? — прошепна той. — Не съм виждал звяр, който да оставя такава диря.
— Нито някой нормален човек — мрачно отвърна Конан. — Това е блатен демон. Дебели са като прилепите в блатата отвъд Черната река. Може да си ги чувал да вият като прокълнати души през горещите нощи, когато задуха силен вятър от юг.
— Какво ще правим? — попита аквилонецът, поглеждайки тревожно към горските сенки. Смразяващ страх се изписа върху мъртвешки бледното му лице. Чудеше се каква ли ужасна глава се е ухилила на нещастника и е смразила кръвта му от ужас.