Губернаторът се обърна към Конан и го погледна замислено.
— Войниците, които не вярват в духове и дяволи — каза той, — са паникьосани от страх. Ти, който вярваш в призраци, вампири, таласъми и всякакви тайнствени неща, като че ли не се страхуваш от тях…
— Няма нищо на света, което да не може да се разреже със студена стомана — отвърна Конан. — Хвърлих брадвата си по демона и не му стана нищо, но сигурно не съм го улучил в тъмното или някой клон е спрял пътя на оръжието ми. А аз не се отклонявам от пътя си, за да търся дяволи. Но пък и не бих направил път на никой от тях.
Валаний вдигна глава и погледна Конан в очите.
— Конан, не разбираш колко много зависи всичко от теб. Знаеш колко е слаба тази провинция — тънък клин, забит в пустошта. Знаеш, че животът на всички хора на запад от блатата зависи от този форт. Ако той падне, кървави брадви ще насекат портите на Велитриум преди конник да успее да прекоси блатата. Негово Величество, или съветниците на Негово Величество, не обръщат внимание на молбите ми да изпратят повече войски, които да пазят границата. Не са наясно с условията тук и не искат да харчат повече пари за нас. Съдбата на границата зависи от хората, които я пазят сега. Наясно си с факта, че по-голямата част от армията, която завладя Канаджохара, беше изтеглена. Че силите, които останаха, са недостатъчни, особено след като онзи дявол Зогар Саг отрови водоизточниците ни и четиридесет души измряха за един ден. Много от другите или са болни, или ги ухапаха змии, или ги изпомачкаха диви зверове. Изглежда, че цели рояци пъплят край форта. Войниците вярват на хвалбите на Зогар, че можел да призовава горските зверове и да ги кара да убиват враговете му.
— Имам триста копиеносци, четиристотин босонийски стрелци и може би петдесет мъже, които, като теб, са опитни в бойното изкуство — продължи да говори Валаний. Всеки от вас струва колкото десет, но сте малко. Конан, ситуацията става опасна. Сред войниците се говори за дезертьорство, бойният дух е нисък. Убедени са, че Зогар Саг е освободил дяволите и ги е насъскал срещу нас. Страхуват се от черната чума, с която той ни плаши — ужасната черна смърт от мочурищата. Когато видя болен войник, се изпотявам от страх да не би да почернее, да се сбръчка и да умре пред очите ми. Конан, ако ни сполети чумата, войниците ще дезертират до един! Границата ще остане без охрана и нищо няма да спре мургавите орди да стигнат до самите врати на Велитриум, а и отвъд! Ако не успеем да удържим форта, как те ще успеят да удържат града? Зогар Саг трябва да умре, ако искаме да удържим Канаджохара. Ти си прониквал в непознатото по-надълбоко от всички нас. Знаеш къде се намира Гвавела, познаваш и горските пътеки отвъд реката. Ще вземеш ли група бойци довечера, ще се опиташ ли да го убиеш или да го заловиш? О, знам, че това е лудост. Нямаш шанс повече от едно на хиляда да се върнеш жив. Но ако не го хванем, това означава смърт за всички ни. Можеш да вземеш толкова хора, колкото искаш.
— Дузина мъже ще свършат тази работа по-добре от цял полк — отвърна Конан. — Петстотин души не могат да си пробият път до Гвавела и обратно, но десетина мъже могат да се промъкнат дотам и да се върнат невредими. Нека аз да избера хората. Не искам войници.
— Ще дойда и аз! — нетърпеливо възкликна Балтус. — Цял живот съм ходил на лов за елени в Тауран.
— Добре. Валаний, ще хапнем в трапезарията, където се събират горяните, и аз ще подбера хората. Ще тръгнем след час. Ще се спуснем по реката с лодка до едно място под селото, после ще се промъкнем през гората. Ако останем живи, ще се върнем преди разсъмване.
3. Пълзачите в мрака
Реката лъкатушеше като неясна нишка между абаносовите стени. Веслата, които движеха дългата лодка, сякаш пълзяха в гъстата сянка по източния бряг, потапяха се леко във водата и не вдигаха повече шум от клюна на чапла. Широките рамене на мъжа пред Балтус изглеждаха тъмносини в гъстия мрак. Той знаеше, че даже зорките очи на човека, коленичил на носа, виждат на не повече от няколко фута напред. Конан налучкваше пътя интуитивно, имайки опит от дългите си странствалия по вода.
Никой не говореше. Балтус бе огледал добре спътниците си още във форта, преди да се измъкнат от крепостта и да влязат в кануто на брега. Всички бяха израснали в свят, където действаха сурови закони — мъже, които заради жестоката необходимост се бяха научили как да се оправят в горите. До един аквилонци от западните провинции, те имаха много общи неща помежду си. Бяха облечени еднакво: ботуши от еленова кожа, кожени бричове и кожени ризи, с широки колани, в които стърчаха брадви и къси мечове. Бяха слаби, мускулести и мълчаливи, с белези от битки и със студени очи.