Между тези диви мъже обаче и Конан имаше планина разлика. Те бяха синове на цивилизацията, превърнали се в полуварвари. Той беше чистокръвен варварин. Те се бяха научили на потайност и умения, а той бе роден с тези умения. Той ги превъзхождаше и с гъвкавите си, пестеливи движения. Ако те бяха вълци, той бе тигър.
Балтус им се възхищаваше — на тях и на водача им, и се чувстваше горд, че му позволиха да тръгне с тях. Беше горд и от това, че веслото му не вдигаше повече шум от техните весла. Поне в това отношение им беше равен, макар че горянството, научено по време на лов в Тауран, не можеше да се мери с уменията на мъжете, израснали край дивата граница.
Под форта реката правеше малка извивка. Светлините на крепостта бързо изчезнаха, но кануто продължи пътя си още почти миля, прецизно избягвайки стърчащи и плаващи клони.
После водачът тихо изръмжа и мъжете насочиха лодката към другия бряг. Така обаче излязоха от черните сенки на гъсталака, обвил брега, и се изложиха на показ. Но светлината от звездите беше слаба и Балтус знаеше, че ако някой не ги търси нарочно, и най-зоркото око не би могло да различи сянката на кануто, пресичащо реката.
Завиха покрай увисналите храсти на западния бряг и Балтус сграбчи един корен. Никой не обели и дума. Всички инструкции бяха дадени още във форта. Тихо, като огромна пантера, Конан се плъзна на брега и изчезна в храстите. Също толкова тихо го последваха още девет мъже. На Балтус, хванал корена и с весло между коленете, му се стори невероятно, че десетина души могат да се скрият в гъсто преплетената гора, без да издадат и звук.
Приготви се да чака. Двамата с другия мъж, който остана с него, не размениха и дума. На около миля на северозапад се намираше селото на Зогар Саг, опасано с гъсти гори. Балтус беше наясно със своята задача: той и другарят му трябваше да чакат завръщането на бойната дружина. Ако Конан и хората му не се появяваха до зори, те трябваше бързо да отидат във форта и да докладват, че гората отново е взела жертвите си от расата на нашествениците. Тишината беше непоносима. Нищо не се чуваше от черните гори, невидими зад абаносовите масиви, извисили се над храстите. Тъпаните бяха замлъкнали от часове. Балтус не преставаше да мига, опитвайки се несъзнателно да види нещо през непрогледния мрак. Влажните нощни миризми на реката и усойната гора го потискаха. Някъде наблизо се чу шум, сякаш голяма риба подскочи и цопна във водата. Кануто леко се поразклати и задната ми част започна да се извива навътре към реката. Човекът зад него бе пуснал корена, за който се държеше. Балтус обърна глава, за да го предупреди шепнешком да внимава, и едва различи фигурата му. В мрака тя приличаше на голямо тъмно петно.
Балтус помисли, че мъжът е заспал и се пресегна да го хване за рамото. За негова изненада, от докосването му човекът клюмна и се строполи в кануто. Сърцето на Балтус заби чак в гърлото. Несръчните му пръсти се плъзнаха по гърлото на граничаря — само конвулсивното стискане на зъбите му попречи да изкрещи до Бога: гърлото на другаря му бе прерязано от ухо до ухо.
Ужасен и паникьосан, Балтус Се надигна… и в същия миг една мускулеста ръка се показа от мрака, сключвайки се около гърлото му. Кануто лудо се залюля. Ножът на Балтус се озова в ръката му, макар той да не си спомняше да го е вадил от ботуша си. Заби го жестоко и сляпо. Усети, че острието потъва дълбоко и чу в ухото си зверски вик. На този вик отговориха хиляди ужасяващи викове. Бясна врява се вдигна от всички страни и хиляди ръце го сграбчиха. Връхлетяно от побеснелите тела, кануто се обърна настрани, но преди да падне под него, Балтус усети силен удар по главата си. Нощта избухна в ослепяващ пламък. После отстъпи пред абсолютния мрак.
4. Зверовете на Зогар Саг
Заслепен от множество огньове, Балтус бавно възстановяваше възприятията си. Премигна и разклати глава. Очите го заболяха от блясъка. Около него се разнасяха странни звуци, които ставаха все по-отчетливи. Той вдигна глава и се огледа слисано. Бе заобиколен от десетина мъже, скупчили се около червените езици на пламъците.
Изведнъж си спомни всичко. Беше завързан за един стълб на открито и заобиколен от жестоки и ужасни фигури. Зад тях гореше пръстен от огньове, подклаждани от голи мургави жени. Зад огньовете се виждаха колиби от кал и плетени пръчки, обрасли с храсти.