С животински вик Зогар подскочи и се сгърчи във въздуха, а воините нададоха зверски вик и се втурнаха към мъжа на стълбата. Шаманът обаче ги спря, излая някаква команда и те хукнаха към портата. Отвориха я, обърнаха се и се върнаха в кръга, разпръсквайки се с отчаяна бързина надясно и наляво. Жените и голите деца се изпокриха в колибите, надзъртайки през вратите и прозорците. Пред отворената врата се образува голям шпалир. Зад него се мержелееше черната гора над просеката, осветена от огньовете.
Зогар Саг се обърна към гората й се възцари напрегната тишина. Той се изправи на пръсти и нададе странен вой, който раздра нощта. Далеч в черната гора му отговори друг, по-дълбок вой. Балтус потрепери. От тембъра на гласа разбра, че той не идва от човешка уста. Спомни си какво им каза Валаний — Зогар Саг се похвалил, че може да призовава дивите зверове и да им заповядва. Горянинът оживя под маската си от кръв и конвулсивно облиза устни.
Селото затаи дъх. Зогар Саг стоеше неподвижен като статуя, перата му едва-едва потрепваха край него. Но изведнъж в очертанията на портата застана някой.
Тръпнеща въздишка премина над селото. Мъжете се скупчиха и бързо отстъпиха назад, притискайки се един о друг между колибите. Балтус усети как късата му коса настръхва върху темето. Съществото, изправило се в очертанията на вратата, бе живо въплъщение на кошмар. Цветът му беше странно блед, изглеждаше призрачно и нереално на слабата светлина. Но нямаше нищо нереално в продълговатата му свирепа глава и в огромните бивни, блеснали на светлината на огъня. Приближи като привидение от миналото. Беше оцеляло от една по-стара, по-мрачна епоха, чудовището от много древни легенди: саблезъбият тигър. Никой хиборейски ловец не бе зървал този първобитен звяр от векове насам. Безброй митове надаряваха тези същества със свръхестествени качества, вдъхновени от призрачния им цвят и от демоничната им жестокост.
Звярът, който се спусна към мъжете на стълбовете, беше по-дълъг и по-тежък от обикновения тигър, голям почти колкото мечка. Раменете и предните му крака бяха мощни, а задните му крака бяха по-силни и от лъвските. Челюстите му бяха масивни, а главата — оформена като на звяр. Надали имаше други инстинкти, освен инстинкта за унищожение. Беше някаква игра на природата сред хищниците. Еволюцията се бе разбесняла и бе създала един ужас от бивници и зъби.
Ето ги чудовищата, които Зогар Саг призовавал от гората! Балтус вече не се съмняваше, че само черната магия може да контролира това безмозъчно, страховито чудовище. Като шепот от подсъзнанието му изникна смътният спомен за древния бог на мрака и първичния страх, на когото преди векове се кланяли и хора, и зверове, и чиито деца — както говореха едва чуто — още се спотайвали из тъмните кътчета по света… И той погледна към Зогар Саг ужасен.
Чудовището мина край купчината тела и кървави глави и сякаш не ги забеляза. Не беше лешояд. Ловеше само живи жертви в своя свят, изцяло посветен на убийството. Ужасен глад пламна в широките, непремигващи очи. Зейналите му челюсти се разлигавиха. Шаманът отстъпи назад и махна с ръка към горянина.
Огромната котка приклекна и Балтус се вцепени при спомена за ужасната й жестокост. Беше слушал как скачала върху слон и забивала острите си като мечове бивници толкова дълбоко в черепа на титана, че после изобщо не можела да ги извади. Оставала си така, вкопчена в жертвата си, докато умре от глад. Шаманът извика пронизително и чудовището скочи с оглушителен рев.
Балтус не беше и сънувал такъв скок, такава разфучана страст към унищожение, олицетворена в тази гигантска маса от железни мускули и разкъсващи зъби.
В скока си огромният звяр не само счупи стълба, но и откъсна осакатеното тяло на жертвата си от вървите. В един и същ миг огромните зъби изтърбушиха и разпокъсаха човека, а гигантските бивници откъснаха цялата горна част на главата му, прониквайки през черепа безпрепятствено, като през плът. Здравите ремъци от сурово лико поддадоха като хартия; на мястото, където бяха вързани ремъците, нямаше плът и кости. Балтус гледаше като парализиран. Мозъкът му отказваше да приеме онова, което виждаха очите му. После изведнъж повърна. Беше ходил на лов за мечки и пантери, но не беше и сънувал звяр, който може да превърне един човек в червен парцал за част от секундата.
С остатъка от кървавата си плячка саблезъбият изчезна през портата и няколко мига по-късно от гората се чу плътен рев, който се отдалечаваше. Но пиктите все още се свиваха назад между колибите, а шаманът още стоеше с лице към портата, зейнала като черен отвор, за да пропусне нощта.