Балтус се вгледа в гората под тях. Все още очакваше да зърне жестоки боядисани лица да се подават през листата. Но минаха часове и мрачната тишина не бе смутена от прокрадващи се стъпки. Балтус сметна, че пиктите са им изгубили следата и са се отказали да ги преследват. Конан обаче започна да става неспокоен.
— Досега трябваше да видим дружини, които да претърсват гората. Ако са се отказали от преследването, то е, защото са започнали голямата игра. Сигурно се събират, за да прекосят реката и да нападнат форта.
— Биха ли дошли чак толкова далеч на юг, ако са загубили следата?
— Те са загубили следата, това е добре. Иначе досега да са ни хванали за гушите. При обичайни обстоятелства те претърсват горите по цели мили, във всички посоки. От този хълм все щяхме да видим някои от тях. Сигурно се подготвят да прекосят реката. Ще трябва да рискуваме и да тръгнем натам. Хайде, стягай се да потегляме.
Докато пълзеше надолу по скалата, Балтус усети познатия сърбеж между плешките. Очакваше във всеки момент убийствен залп стрели от зелените маси над тях. Страхуваше се, че пиктите са ги открили и дебнат някъде в засада. Но Конан беше убеден, че наблизо няма врагове, и се оказа прав.
— Ние се намираме на мили на юг от селото — изръмжа той. — Ще тръгнем направо към реката. Не знам колко далеч по течението са се разпрострели. Да се надяваме, че ще излезем под тях.
Насочиха се на изток с бързина, която се стори безразсъдна на Балтус. В горите не се забелязваха следи от живот. Конан смяташе, че всички пикти са се събрали в селището Гвавела, ако, разбира се, вече не бяха преминали реката. Не вярваше обаче, че ще се опитат да я прекосят през деня.
Някои горяни със сигурност ще ги видят и ще вдигнат тревога. Ще прекосят под и над форта, без да бъдат забелязани от стражите. После другите ще се качат в канута и ще тръгнат направо към речната стена. Щом започнат атаката, скритите в гората на източния бряг ще нападнат форта от другите страни. Те опитаха това и преди, но им извадихме вътрешностите и ги насякохме на парчета. Този път обаче имат достатъчно воини за една истинска яростна атака.
Продължиха, без да спират, макар че Балтус гледаше с копнеж катеричките по клоните, които би могъл да свали с едно хвърляне на брадвата си. Тишината и мракът на първобитната гора започнаха да го потискат. Мислеше си за откритите горички и огрените от слънцето ливади на Тауран, за къщата на баща си — за стръмния й сламен покрив и за прозорците от фалшиви диаманти, за дебелите крави, пасящи кротко тучната трева и за сърдечната дружба на силните, невъоръжени орачи и пастири.
Чувстваше се самотен въпреки присъствието на другаря си. Конан беше част от тази пустош, а Балтус тук беше чужденец. Кимериецът беше прекарал години в големите градове по света; беше се разхождал с владетелите на цивилизацията; би могъл дори да постигне лудата си фантазия някой ден да управлява като крал на цивилизована нация. Какви ли чудни неща не се случват… Но от това той не беше по-малко варварин. Интересуваше се само от първичните неща в живота.
Топлата задушевност на дребните детайли-, чувствата и прекрасните, незначителни изживявания на цивилизованите хора не означаваха нищо за него. Вълкът си остава вълк, независимо от каприза на съдбата, позволил му да тича с овчарските кучета. Кръвопролитията, жестокостта и диващината бяха естествените елементи на живота, който Конан познаваше. Той не можеше и никога не би могъл да разбере обикновените неща, толкова скъпи на цивилизованите мъже и жени.
Сенките се удължиха, когато стигнаха до реката и надзърнаха през прикритието от храсти. Виждаха на по една миля нагоре и надолу по реката. Мрачното течение мълчаливо се носеше пред тях. Конан се намръщи към отсрещния бряг.
— Да опитаме тук да преплуваме реката. Не знаем дали те са я прекосили, или не. Горите ей там може и да са пълни с тях. Ще трябва да рискуваме. Сега сме на около шест мили от Гвавела и…
Завъртя се и приклекна като отпусната тетива. Нещо като бяла светкавица се стрелна от храстите. Балтус веднага разбра, че е стрела. С тигърски скок Конан се шмугна в храстите и Балтус зърна блясъка на стоманата, когато той завъртя меча си. Чу се предсмъртен крясък. В следващия миг той се провираше през храстите след кимериеца.