— Видях го да лежи пред огъня продължи да разказва мъжът. Никакво оръжие не го докосна. Но все пак по хълбока, по корема и по врата му имаше червени белези, като рани от меч. А пък главата му беше почти отделена от тялото. Ти как го разбираш това?
Конан не отговори. Горянинът, който познаваше сдържаността на варварите, не спираше да говори:
— Той живя чрез магии и умря от магии. Мисля, че това е загадката на смъртта му. Тя отне куража на пиктите. Никой от онези, които видяха това, не се би пред Велитриум. Хукнаха назад през Черната река. Онези, които прекосиха Гръмотевичната река, бяха пристигнали там преди смъртта на Зогар Саг. Но те не бяха достатъчно, за да превземат града.
Дойдох по пътя зад главните им сили и знам, че никой от форта не ме последва. Промъкнах се през техните линии и влязох в града. Ти преведе заселниците живи и здрави, но жените и децата им пристигнаха във Велитриум само миг преди онези боядисани дяволи. Ако младият Балтус и старият Изкормвач не бяха ги задържали за малко, щяха да изколят всички жени и деца в Канаджохара. Минах покрай мястото, където Балтус и кучето са направили последното си укрепление. Двамата лежаха сред купчина мъртви пикти — преброих седем с разсечени глави или разкъсани от зъбите на кучето, а по пътя имаше и други. От тях стърчаха стрели. О, богове, каква битка е било!
— Той беше мъж — каза Конан. — Пия за сянката му и за сянката на кучето, което не познаваше страха. — Той отпи от виното си, после изля останалото на пода със странен, езически жест и счупи бокала. — Главите на десет пикти ще платят за неговата и седем глави заради кучето, което бе по-добър воин от много мъже.
И горянинът, загледан в мрачните, зареяни сини очи, разбра, че клетвата на варварина ще бъде изпълнена.
— Няма ли да построят форта отново?
— Не. Канаджохара е загубена за Аквилония. Границата е преместена назад. Гръмотевичната река ще бъде новата граница.
Мъжът въздъхна и уморено разклати контузената си ръка, изтръпнала и загрубяла от брадвата и меча. Конан протегна дългата си мускулеста ръка към каната с вино. Горянинът го погледна и неволно го сравни с хората около него, с онези, които измряха край изгубената река, сравни го с другите диваци отвъд тази река. Кимериецът като че не забеляза погледа му, бавно отпивайки от чашата си.
— Варваризмът е естественото състояние на човечеството — каза граничарят, все още загледан навъсено в Конан. — Цивилизацията е неестествена. Тя е каприз на обстоятелствата. А варваризмът трябва винаги да триумфира.