Выбрать главу

— Запомни думите ми, Конан от Кимерия! — подметна той през рамо от вратата. — Моите пророчества винаги се сбъдват! — после изчезна сред трескавия водовъртеж навън.

— Стар глупак — изръмжа Хордо. — Ако искаш добър съвет, отиди при истински астролог, а не при някой от тези щъкащи навред шарлатани.

— Не съм му казвал името си — тихо повтори Конан.

Хордо примигна и изтри уста с опакото на грубата си ръка:

— Имам нужда от питие, кимериецо.

Проститутката с огненочервената коса стана от масата, за да заведе един плещест Офирийски разбойник нагоре по стъпалата към стаите, които можеха да бъдат наети срещу няколко чаши вино. Конан се отпусна на освободения стол и кимна на Хордо да заеме другия. Тъкмо оставяше завития в наметката меч върху масата, когато едноокият сграбчи ръката на прислужничката с очи на сърна, бледи гърди и бедра, едва-едва прикрити под две ивици зелен муселин.

— Вино — поръча Хордо. — Най-голямата кана, която имате. И две чаши. — Момичето ловко се измъкна от хватката му и бързо се отдалечи.

— Приказва ли с приятелите си за мен? — попита Конан.

Хордо въздъхна тежко, поклащайки глава:

— Приказвах, но отговорът е „не“ Работата тук е лека, Конан, златото тече като река, ала съм принуден да изпълнявам заповедите на един човек — Ераниус, дебел, кривоглед кучи син, който вони като бунище. И тая торба с отпадъци ми чете конско — представяш ли си — аз седя мирно и слушаш конско? Да не съм се доверявал на непознати в тези опасни времена. Опасни времена! Ха!

— Не е чак толкова трагично — успокои го Конан. И все пак се бе надявал да работи отново с тази брадата мечка. Свързваха ги хубави общи спомени.

Прислужничката се върна и постави върху масата две кожени халби за вино и груба глинена гарафа, голяма почти колкото мъжка глава. Тя напълни чашите и зачака с протегната ръка.

Хордо затършува сред медните монети да й плати и същевременно лукаво я пощипна.

— Изчезвай, момиче — изсмя се той — преди да решим, че искаме повече, отколкото си съгласна да продадеш.

Тя си тръгна, като потри закръгленото си бедро, а влажният й поглед към Конан подсказваше, че не би имала нищо напротив да продаде, ако именно кимериецът е купувачът.

— Казах му, че не си непознат — продължи Хордо. — Разправих му много неща за тебе, за контрабандата в Султанапур. Той въобще не пожела да слуша. Според него ти изглежда си опасен тип. Нареди да се държа настрана. Представяш ли си го как си мисли, че аз ще изпълня точно такава заповед?

— Не мога — съгласи се Конан.

Изведнъж кимериецът усети съвсем леко докосване там, където стоеше кесията му. Голямата му ръка се стрелна назад, сграбчи една гънка китка и измъкна собственика й пред себе си.

Златни къдрици обграждаха по детски невинно лице с безхитростни сини очи, ала пищният бюст, опнал тясната ивица червена коприна, издаваше нейната професия, за която красноречиво говореше и коланът от медни монети, докосващи краката й високо над коленете; надолу от препаската се спускаха прозрачни червени воали, едва покриващи отпред вътрешните извивки на бедрата, а в гръб — хълмчетата на заоблената й задница.

— Ето я жената със сапфири и злато — изсмя се Хордо. — Каква е цената ти, момиче?

— Следващия път — посъветва я Конан, — не се залавяй с достатъчно трезвен с мъж, защото ще усети колко несръчно го докосваш.

Изкусителна усмивка превърна лицето на момичето в маска.

— Ти бъркаш. Аз исках да те докосна. За такъв красавец като тебе, цената ми няма да е висока, пък и билкарят казва, че съм напълно излекувана.

— Билкарят! — Хордо започна да пръска слюнки във виното си. — Махни си ръката от нея, Конан! В тоя град има двадесет и девет вида шарка. Ако е прекарала един, обезателно ще прихване и останалите двадесет и осем.

— А ми го казва веднага — усъмни се Конан.

Той леко стегна хватката. Пот изби по челото й, сочните й устни се отвориха с тих вик, пръстите й се отпуснаха и изтърваха две сребърни монети в свободната ръка на Конан. За миг той я притегли по-близо, като притисна ръката й зад гърба. Едрите й гърди се сблъскаха с масивния му гръден кош, уплашените й небесносини очи се взряха в неговите.

— Истината, момиче! — изрече той. — Крадла ли си, или проститутка? Или и двете? Истината и ще те пусна да си вървиш свободно. При първия опит да ме излъжеш, ще те заведа горе и ще си взема толкова, колкото се полага за парите ми.