Тя навлажни бавно устните си и прошепна:
— Наистина ли ще ме пуснеш да си вървя? — Конан кимна. Тръпнещият й дъх издигаше гърдите й и приятно ги притискаше в гръдния му кош. — Не съм блудница — отрони накрая тя.
— Опасна игра играеш, момиче — предупреди Конан.
Жената предизвикателно отметна назад русата си коса.
— Кой би забелязал някаква уличница сред толкова много? Вземам само по няколко монети и всеки си мисли, че ги е похарчил за пиене. А щом спомена за билкаря, никой не пожелава прелестите, които смята, че му предлагам. — Тя рязко приближи устните си към него и дъхът й опари лицето му. — Не съм проститутка — измърмори тя, — ала бих се насладила на една нощ в твоите прегръдки.
— Не проститутка — засмя се Конан. — Крадла. Познавам крадлите. Когато се събудя, няма да намеря нито кесията, нито наметката и меча, а може и ботушите ми да изчезнат. — Очите й блеснаха, простодушието им се стопи в мига на раздразнение; тя безпомощно започна да се гърчи в желязната хватка на ръката му. — Нямаш късмет тази вечер, момиче. Усещам го. — Той рязко я пусна. За момент крадлата замря в недоверие, после разтворената му длан я плесна отзад и жената се повдигна на пръсти с писък, който предизвика смях сред околните маси. — Върви си, момиче — подкани Конан. — Късметът ти не проработи.
— Ще отида където искам — ядосано отвърна тя и потъна сред навалицата в таверната.
Той освободи мислите си от нея и отново се зае с виното, като отпиваше големи глътки. Над ръба на кожената халба очите му срещнаха погледа на жената, чието място не беше в тази таверна. Тя го гледаше с недвусмислено одобрение, ала в очите й също тъй недвусмислено липсваше покана към него. Жената пишеше нещо върху парче пергамент. Конан би се обзаложил, че на цялата улица едва ли щяха да се съберат шепа жени, способни да напишат или поне да прочетат имената си. Нито пък мъже, ако това имаше някакво значение.
— Тази не е за нас — обади се Хордо, забелязал посоката на погледа му. — Каквато и да е, с тази дреха върху себе си, в никакъв случаи не е уличница.
— Не ме е грижа каква е — отвърна Конан, спестявайки част от истината. Тя беше красива, а той признаваше слабостта си към красивите жени. — В момента съм загрижен да си намеря работа, за да не стигна до там, че да не мога да си позволя никаква жена. Прекарах целия ден в обиколка на града. Видях много мъже с телохранители. Не носи злато, колкото контрабандата, но по-рано съм бил телохранител и вероятно пак ще стана.
Хордо кимна.
— Такава работа има достатъчно. Всеки, който преди година имаше един телохранител, сега има пет. Някои от по-тлъстите търговци, като Фабий Палиан и Енарио Осториан, плащат на цял отряд. Така се печелят истинските пари — като даваш под наем телохранители от собствения си отряд.
— Да, ако преди всичко имаш злато да го поддържаш, — съгласи се Конан. — Аз нямам с какво да купя ризница за един войн, какво остава за цял отряд.
Едноокият прокара пръст през локвичка вино върху масата.
— Тъй като вече започнахме разговора — половината от онова, което контрабандираме, е оръжие. Митото за един хубав меч е по-високо, отколкото е цената му. — Той срещна погледа на Конан. — Ако не съм сбъркал някъде в сметките, можем да откраднем достатъчно, за да екипираме цял отряд, без никой да ни усети.
— Ние ли, Хордо?
— Утробата на Хануман! По дяволите, човече! Когато започнат да ме командват кой да ми е приятел, вече съм негоден за контрабанда!
— Значи трябва да съберем достатъчно сребро за една извънредна заплата при постъпването на хората при нас. Да кажем петдесет човека…
— Злато — прекъсна го Хордо. — Цената в момента е една жълтица на човек.
Конан свирна през зъби.
— Няма никаква вероятност скоро да зърна толкова пари на едно място. Ако ти не…
Хордо тъжно поклати глава.
— Ти ме познаваш, кимериецо. Прекалено много харесвам жените, пиенето и заровете, за да се задържи злато при мен.
— Крадла! — изкрещя някой. — Хванахме крадла!
Конан се огледа и видя русокосата с невинното лице, която се бореше срещу едър брадат мъж в мазна синя туника и висок тип с доближени очи, които припламваха в хищно изражение на невестулка.
— Хванах я тъкмо когато ръката й беше в кесията ми! — изкрещя брадатият.
Неприлични коментари заглушиха смеха в таверната.
— Казах й, че късметът й я е напуснал — измърмори Конан.