Брадатият мъж разкъса коприната върху гърдите й и русокосата изпищя. После я захвърли към мършавия тип, който се бе покатерил върху една маса. Въпреки съпротивата на крадлата, мъжът бързо раздра остатъка от тънката й дреха и я изблъска съвсем гола пред цялата таверна.
Брадатият разтърси чаша със зарове над главата си.
— Кой ще опита да я спечели? — Мъжете се струпаха около него.
— Хайде да тръгваме — предложи Конан. — Не искам да гледам това. — Той прибра завития в наметката меч и се запъти към улицата.
Хордо хвърли изпълнен със съжаление поглед към едва наченатата гарафа с вино и го последва.
На вратата Конан още веднъж срещна очите на младата жена в обикновената памучна рокля. Тя отново го гледаше, ала този път лицето й изразяваше неодобрение. Какво ли бе сторил, зачуди се той. Не че това толкова го засягаше. Имаше много по-важни грижи наум, отколкото тази жена. Следван от Хордо, той се наведе, за да излезе през вратата навън.
Трета глава
По Улицата на Скърбите цареше пълен мрак и трескавото безпокойство на тукашните обитатели нарастваше, сякаш с енергично движение можеха да се стоплят в мразовитата нощ. Проститутките вече не крачеха предвзето и изкусително, а подтичваха от един вероятен клиент към друг. Акробати подскачаха и се премятаха напук на земното притегляне и счупените преди години кости, като че ги наблюдаваше самият крал Гариан, ала вместо възнаграждение получаваха глух пиянски смях. Въпреки това те продължаваха номерата си.
Конан спря да погледа един гълтач на огън: шест пламтящи главни описваха бавни арки над плешивата му глава. Малка, постоянно променяща състава си група, също стоеше и наблюдаваше. Трима дойдоха и двама си тръгнаха, откакто кимериецът бе спрял на това място. Тази нощ по улицата имаше по-добри зрелища от изкусния жонгльор. Конан отдели медна монета от кесията си и я хвърли в шапката, оставена от сръчния фокусник на земята. Там имаше само две подобни монети. За изненада на Конан жонгльорът внезапно се обърна към него. Поклони се и задържа главните високо във въздуха, като че отдаваше почит на щедър покровител. Изправи се и започна да танцува, високо подскачайки, а огнените му бухалки се въртяха около него. През цялото време изглеждаше, че стъпалата му се намират неизменно в центъра на окръжностите, които описваше.
Хордо хвана ръката на Конан и задърпа мускулестия младеж надолу по улицата.
— За една медна монета — отвратен измърмори едноокият. — Беше време, когато само сребро можеше да накара някой от тях да ти покаже това. Даже една монета сигурно нямаше да е достатъчна.
— Този град е полудял — констатира Конан. — Никога не съм виждал толкова много просяци от тази страна на Вилайетово море. Бедните са станали още по-бедни и по-многобройни, отколкото в която и да е от другите три столици. Уличните продавачи слагат цени, които биха смазали търговец от Гилдията в Султанапур. При това лицата им са кисели, сякаш всеки момент ще фалират. Повече от половин сребърник за гарафа вино, а жонгльорът показва най-добрите си фокуси за една медна монета. Не видях жива душа да я е грижа дали утрешният ден ще дойде, или не. Какво става тук?
— Какъв съм аз, кимериецо? Учен? Свещеник? Говори се, че тронът е прокълнат, че самият Гариан е прокълнат от боговете.
Конан инстинктивно направи знака срещу злото. Проклятията са неща, с които човек не бива да се шегува. Няколко човека забелязаха жеста му и се отдръпнаха от огромния мъж. Достатъчно зло тежеше в собствения им живот, за да се развълнуват от онова, което го тревожеше.
— Наистина ли има проклятие? — подхвана големият кимериец след време. — Искам да кажа, приказват ли свещениците и астролозите за него? Потвърдили ли са, че такова нещо съществува?
— Не съм чувал — призна Хордо. — Така се говори по уличните ъгли. Всички знаят за проклятието.
— Утробата на Хануман! — изсумтя Конан. — Знаеш не по-зле от мен, че ако всички знаят нещо, обикновено е лъжа. Има ли някакво доказателство за проклятието?
— Ако това е доказателство, кимериецо — Хордо мушна Конан с грубия си пръст, за да подчертае значението на думите си, — в деня, когато Гариан се възкачи върху Трона на Дракона — забележи, точно същия ден — едно чудовище вилня по улиците на Белверус. Уби повече от двадесет човека. Приличаше на мъж — ако направиш мъж от глина и после наполовина го стопиш. Интересното е, че много хора, които са го видели, твърдяха, че приличал малко на самия Гариан.