— Човек, направен от глина — тихо повтори Конан, мислейки за пророчеството на слепеца.
— Не обръщаш внимание на онзи сляп глупак — посъветва го Хордо. — Освен това чудовището е мъртво. И да не мислиш, че го унищожиха градските стражи, изпокрити в казармите? Ами! Една стара жена, почти обезумяла от страх, запокитила срещу него газена лампа. Чудовището цялото се покрило с горяща мазнина. От него останала само купчинка пепел. Градските стражи щели да вземат жената на разпит, но съседите ги прогонили. Обсипали ги с мръсотията от нощните си гърнета.
— Ела — подкани Конан и зави по някаква тясна улица.
Хордо се поколеба.
— Осъзнаваш ли, че навлизаме в Хелгейт?
— Следят ни. Още от „Заклания Вол“ — прошепна Конан. — Искам да узная кой е по петите ни. Оттук.
Улицата се стесняваше и лъкатушеше. Смехът и светлината от Улицата на Скърбите бързо се изгубиха. Смрадливата миризма на мърша и урина се сгъсти. Нямаше паваж. Скриптенето на ботушите им по чакъла и собственото им дишане бяха най-шумните звуци, които се разнасяха наоколо. Движеха се сред мрак, съвсем рядко разкъсван от шепа случайна светлина, процедила се от някой прозорец — достатъчно нависоко, за да почувства собственикът му поне мъничко сигурност и да дръзне да запали свещ.
— Говори — обади се Конан. — За каквото и да е. Какъв крал е Гариан?
— Кара ме да говоря — измърмори Хордо. — Да ни пази Бел от твоето… — той въздъхна дълбоко. — Гариан е крал. Какво повече има да се говори? Хич не ме е грижа за който и да е крал. Нито пък теб — съдя от онова, което видях последния път.
— И мен не ме е грижа. Но говори. Ние сме пияни и прекалено глупави, за да мълчим, докато се разхождаме в Хелгейт посред нощ. — Той освободи широката си сабя в ножницата. Блед лъч светлина от далечен прозорец проблесна по лицето му, очите му блещукаха в мрака като зеници на горско животно. Хищник, тръгнал на лов.
Хордо се препъна в нещо, което издаде сочен шляпащ звук под ботушите му.
— Черва и кости на Бара! Ух! Чакай да видя. Гариан. Поне се отърва от магьосниците. Повече ми допадат кралете, отколкото магьосниците.
— Как го постигна? — попита Конан, ала ушите му се ослушваха повече за звуци зад тях, отколкото за отговора. Дали това пред тях беше звук от човешки крак, пристъпящ дебнешком върху чакъла?
— О, три дни след като седна на трона, екзекутира всичките магьосници в кралския двор. Гетениус, неговият баща, ги държеше с дузини в двореца. Гариан не бе съобщил на никого какво възнамерява да прави. Малцина успяха да се измъкнат с някакво извинение, но останалите… Гариан дал заповед на Златните Леопарди в три след полунощ. Призори всички магьосници, останали все още в двореца, били измъкнати от леглото и обезглавени. Които се измъкнали, те били истинските магьосници — така казал Гариан. Позволи им да запазят богатството си. За тези, които не съумяха да разгадаят, че им готви смъртта, каза, че били шарлатани и паразити. Разпредели имуществото им сред бедняците, даже и тук, в Хелгейт. Последното добро нещо, което е направил.
— Интересно — подхвърли Конан разсеяно. Острите му очи различиха в тъмнината две сенки. Пред тях имаше пресечка. А отзад? Да. Това беше мърморенето на някой, настъпил отпадъците, оцапали ботушите на Хордо. — Продължавай да говориш — настоя той. Оръжието му прошумоля, одрасквайки кожата на ножницата, докато се измъкваше от нея.
Едноокият вдигна вежди, след като видя какво е направил Конан, после и той извади меча си. Двамата мъже вървяха и поклащаха леко стоманеното оръжие в юмруците си.
— За онова проклятие — продължи Хордо словоохотливо, — Гетениус се разболя две седмици след като някой го изрекъл. Щом легна в постелята, дъждът спря да вали. Валеше в Офир. Валеше в Аквилония. Но не и в Немедия. Колкото по-тежка ставаше болестта на Гетениус и колкото по-плътно се доближаваше до трона Гариан, толкова по-злокобна ставаше сушата. В деня, когато се възкачи на трона, полетата бяха сухи като кости на мъртвец, стрити на прах. Толкова и реколта беше прибрана тази година. Кажи, че това не е доказателство за проклятието.
Те стигнаха напречната тясна уличка; Конан потъна настрани в сянката и даде знак на Хордо да не спира. Плещестият едноок мъж продължи да се тътри напред, а думите му полека заглъхваха в мрака:
Понеже нямаше никаква реколта, Гариан купи жито от Аквилония и повиши митата, за да го изплати. Глупаците бандити по границата започнаха да палят каруците със зърно, а той пък повиши митата, понеже искаше да наеме повече пазачи за каруците и да купи още зърно. А ония глупаци на границата все още палят каруците. Високите мита са нещо прекрасно за контрабандата, но мене някак ми се иска кралят да не беше…