Конан чакаше, целият в слух. За секунда си помисли дали да не извади от наметката меча на лудия, ала дори през нея той все още чувстваше кръвта от убийствата. Подпря оръжието на стената. Стъпките на преследвача се приближиха, забързани, но и колебливи. Конан вече бе сигурен, че ги преследва само един човек.
Слаба, обвита в наметало фигура, се придвижи по тясната улица, спря в тъмнината, изцяло съсредоточила вниманието си върху слабия шум от заглъхващите стъпки на Хордо. Конан направи крачка напред и сграбчи с лявата си ръка рамото на непознатия. После светкавично извърна тяло и блъсна преследвача си в стената. Противникът му издаде мъчителна въздишка. Конан постави острието върху гърлото на непознатия и го повлече надолу по пресечката до едно осветено място. Устата на мускулестия младеж зейна, когато видя лицето на пленника си. Беше жената, която изглеждаше не на място в „Заклания Вол“.
Имаше страх в големите й, светлокафяви очи, ала когато тя заговори, гласът й бе овладян.
— Възнамеряваш ли да ме убиеш? Не мисля, че убийството на жена ще бъде извън силите ти. Та ти напускаш жените с такава лекота.
— За какво говориш? — грубо попита той. — Ти с разбойниците ли работиш, момиче? — трудно му беше да повярва в това, ала бе виждал и по-странни неща.
— Разбира се, че не — отвърна тя. — Аз съм поетеса. Името ми е Ариани. Би ли махнал този меч, ако не възнамеряваш да ме убиеш? Знаеш ли какво направиха те, когато си тръгнах? Имаш ли някаква представа?
— Кром! — измърмори той, объркан от нейното излияние. После ръката му отпусна меча.
Видя как тя преглътна и усети спокойния й поглед върху себе си.
— Хвърляха зарове да определят кой ще бъде първи с нея. Всичките мъже в таверната се наредиха. Междувременно я подхвърляха един на друг и я пляскаха по бедрата, докато заприличаха на узрели, кървавочервени плодове.
— Русокосата крадла — възкликна той. — Ти говориш за нея. Да не искаш да кажеш, че си ме проследила до Хелгейт, само за да ми разкажеш за крадлата?
— Не знаех, че ще отидеш в Хелгейт — разгневи се тя. — Следвам хрумванията си. Твоя работа ли е да знаеш къде ходя? Аз не съм робиня. Особено пък твоя робиня. Онова бедно момиче! След като я пусна да си върви, помислих си дали не й съчувстваш, дали не си различен от останалите, въпреки че изглеждаш толкова буен. Ала…
— Ти знаеше ли, че е крадла? — прекъсна я Конан.
Лицето й доби израз на човек, който се отбранява.
— Тя също трябва да живее. Предполагам, не знаеш какво принуждава хората да стават крадци, как се живее, когато си беден и гладен. Не и ти с огромната си сабя и тези мускули, и…
— Млъкни! — изкрещя той и веднага понижи глас, като хвърли бърз поглед по цялата тясна уличка. Не беше добре да привлече нечие внимание в място като Хелгейт. Когато отново отправи взора към нея, тя го гледаше със зяпнала уста.
— Знам какво означава да бъдеш беден — започна той тихо. — Знам какво е глад и кражба. Случвало ми се е да бъда и беден, и гладен, и крадец, преди да порасна достатъчно, за да се обръсна.
— Съжалявам — бавно изрече тя. Конан изпита дразнещо чувство, породено вероятно от глада, който бе изпитвал като юноша, или от нейните думи.
— Колкото до онова момиче, тя проигра дадения й шанс. Предупредих я, че късметът й не работи тази вечер — и тя наистина имаше лош късмет, щом аз успях да я уловя. Ти видя.
— Може би трябваше да поговоря с нея, когато я забелязах — въздъхна Ариани.
Конан поклати глава.
— Каква жена си ти? Поетеса казваш. Седиш в евтина таверна на Улицата на Скърбите, загрижена за крадците. Обличаш се като девствената дъщеря на някой бакалин, а приказваш с думи на благородница. Преследваш ме до Хелгейт, за да ми се скараш — той се засмя с дълбок гръден смях. — Когато Хордо се върне, ще те придружим обратно до Улицата на Скърбите и дано Митра опази блудниците и крадлите от тебе.
Опасен огън се запали в очите й.
— Аз съм поетеса, добра при това. И какво е лошото на дрехите ми? Предполагам, бих ти харесала повече, ако носех оскъдни парцали от коприна и се гърчех като…
Той притисна с ръка устата й, спрял да диша, докато се ослушваше. Очите й бяха приковани — огромни и бляскави — върху лицето му. Ето го отново онзи звук, който подразни слуха му. Стържене на стомана, измъкваща се от ножница.