Между магазините се тълпяха просяци — сакати или слепи — писъците за милостиня се състезаваха по гръмогласност с виковете на уличните търговци, които хвалеха стоката си. На всеки ъгъл се подвизаваше тълпа бандити: мъже в износени дрехи, с жестоки очи, опипваха дръжките на сабите си или открито остреха камите си, или опитваха тежестта на стисната в юмрук тояга, докато погледите им проследяваха я дебел търговец, минаващ забързано край тях, я чевръстата дъщеря на някой съдържател на магазин, втурнала се из тълпата с изплашени очи. Липсваха само проститутките с месингови и медни гривни, прости хитрини, чрез които изкусително излагаха своите прелести. Във въздуха витаеше тежка миризма, която тон свързваше с дузината бедняшки квартали, отпечатали се в паметта му — смесица от урина, изпражнения и пиянски бълвоч.
Изведнъж каручката с плодове, която тъкмо преминаваше през тясната пресечка, бе обкръжена от половин дузина грубияни, навлекли парцаливи дрехи и пъстри евтини труфила. Мършавият продавач мълчаливо застана встрани, погледът му задълба земята и докато те грабеха стоката му, отхапвайки от това-онова, след което изхвърлиха всичко на паважа, съсипаното му от грижи лице доби ален цвят. Натъпкаха туниките си с плодове и си тръгнаха наперени, предизвиквайки с нахални погледи някой да им се изпречи. Добре облечените минувачи сякаш не забелязваха главорезите.
— Не ми се вярва да платите — изстена продавачът, без да вдига поглед.
Единият от главорезите — небръснат, загърнат в мръсно наметало със златна бродерия, под което се виждаше съдрана памучна туника — се усмихна и показа почернелите остатъци от зъбите си.
— Да платим? Вземи си възнаграждението.
Замахна и с опакото на ръката си раздра бузата на мършавия мъж, който се свлече тежко върху каручката и започна да хълца. С дрезгав смях главорезът се присъедини към своите приятели, спрели да наблюдават зрелището, а после с лакти си пробиха път през тълпата. Купувачите се отдръпваха, без да изразят друг протест, освен нечленоразделно мънкане.
Мускулестият младеж от северната провинция спря на крачка от каручката.
— Няма ли да извикаш градската стража? — с любопитство попита той.
Амбулантният търговец се изправи с усилие.
— Моля те. Трябва да изхранвам семейството си. Има и други каручки.
— Аз не крада плодове, нито бия възрастни хора — рязко го прекъсна младежът. — Нима градската стража няма да те защити?
— Градската стража? — старецът горчиво се засмя. — Хората от стражата стоят в казармите и защитават само себе си. Видях как трима от тези отрепки обесиха един от стражата надолу с главата и го кастрираха. Ето как постъпват с градската стража. — Той изтри треперещите си ръце о туниката и изведнъж се досети, че не бива да разговаря така открито с някакъв варварин на самата пресечка. — Трябва да вървя — измърмори той, — трябва да вървя. — После се наведе над дръжките на каручката и започна да я блъска, без да поглежда повече към младия варварин.
Конан проследи отдалечаването му със съжаление. Той бе пристигнал в Белверус, за да се глави като телохранител или войник — случвало му се бе да бъде и двете, както и крадец, контрабандист и разбойник — ала който и да наемеше сабята му, за да си осигури защита в този град, за жалост не би бил в числото на онези, които най-силно се нуждаеха от нея.
Някои от главорезите на улицата забелязаха, че той разговаря с амбулантния търговец и се приближиха с намерението да се повеселят с чужденеца. Погледът му премина над тях непоколебим, студен като планинските ледници на родната му Кимерия; изведнъж им се стори, че този ден самата смърт върви по улиците на Белверус. Решиха да намерят по-лесна жертва другаде. Само след броени минути на пресечката не се виждаше нито един разбойник.
Неколцина човека го загледаха с благодарност. Бяха разбрали, че поне в този момент чужденецът е донесъл сигурност на това място поне в този момент. Конан поклати глава, наполовина ядосан на себе си, наполовина на тях. Той бе дошъл, за да наемат сабята му за злато, а не да прочиства улиците от измет.
Парче пергамент, понесено от капризния полъх на вятъра, се спря в ботуша му. Бавно го вдигна и прочете думите, изписани с красив закръглен почерк: