— Преследват ме — тихо каза Конан. — Ако знаете път за навън, предлагам веднага да тръгнем. В противен случай ще трябва да се бием с няколкостотин Златни Леопарда.
Карела измърмори нещо, отново грабна факлата си и като разблъска войниците от отряда, за да си пробие път, изчезна в мрака на следващото разклонение.
— Единствено тя знае пътя — бързо каза Хордо. Затича след нея, Конан го последва, Махон и останалите забързаха в боен строй, ботушите им със скърцане раздвижиха вековната прах.
— Как влезе в двореца? — попита Конан едноокия, докато двамата подтичваха след красавицата с кестеняви коси. — И какво накара Карела да разкрие пред теб коя е?
— Най-добре е да започна от началото — изпухтя Хор до. — След като те арестуваха сто Златни Леопарда дойдоха и за нас…
— Знам — прекъсна го Конан. — И вие сте избягали. После какво?
— А, значи си чул. Препалено съм стар за такова тичане, кимериецо. — Въпреки тежкото си дишане, брадатият мъж с лекота поддържаше необходимата скорост. — Заведох отряда във „Фестие“ Тези дни Хелгейт е най-сигурното място в Белверус. Всичките му жители са излезли по Високите Улици около кралския дворец, размахват мечове и крещят за бунт. От време на време разбиват къщата на някой богат човек.
— Какво друго очакваш? — мрачно се засмя Конан. — Те са толкова бедни, само трябва да протегнат ръка към богатството. А Карела?
Хордо поклати рошавата си глава.
— Тя се появи във „Фестис“ днес сутринта. Ами! Просто влетя и изглеждаше готова да се спусне заедно с верните си хрътки срещу керван, натъпкан със злато. Ако се съди по приказките ти знаел си, че тя е тук, а?
— Не преди да вляза в тъмницата — отвърна Конан. — Ще ти обясня по-късно.
Изведнъж Карела спря и се изправи на пръсти, за да достигне една ръждясала поставка за факла в стената. Изглежда се опитваше да я завърти.
— Струва ми се, влязохме оттук тихо измърмори Хордо. — Да, ама после минахме през още двадесет подобни места. — Смарагдовите очи презрително проблеснаха към него и той утихна.
Тъкмо когато Конан понечи да пристъпи и да й помогне, желязната поставка се завъртя с остро изщракване. Втора поставка бе вградена в стената недалеч от първата и Карела постъпи с нея по същия начин. Втората поставка се обърна, щракна и до слуха им долетя пронизително изпращяване вътре в самата стена. Със стържене и грохот на огромен механизъм, неупотребяван дълги години, отсек от каменната стена с човешки бой и два пъти по-широк, се отдръпна потрепвайки и откри пред очите им грубо тухлено стълбище, което се спускаше надолу.
— Ако успеете да престанете за миг с това дърдорене като две стари баби — язвително подметна тя, — последвайте ме! И внимавайте. Някои от тухлите лесно се чупят. Ще ми бъде жал, ако си строшиш врата, кимериецо. Запазвам това удоволствие за себе си. — И красивата жена се спусна надолу.
Хордо притеснено сви рамене.
— Казах ти, че само тя знае пътя.
Конан кимна.
— Следвайте ме! — нареди, той на Махон. — И предайте назад да внимават — стъпалата се чупят. — Мъжът с прошарената коса започна да шепне през рамото си на останалите войници.
Конан пое дълбоко дъх и последва Карела по тъмните стъпала, осветявани единствено от нейната факла, която сега се виждаше като светеща точица някъде далеч надолу. Той не вярваше, че бившата свирепа главатарка е дошла само за да го вкара в капан, който сама е измислила. Вероятно не желае да го предава на друг, решен да отнеме живота му. Ала в края на краищата от Карела може да се очаква всичко.
Карела нетърпеливо чакаше в края на дългото стълбище.
— Всичките ли слязоха? — попита тя, щом Конан попадна в светлината на факлата й. Без да дочака отговор, жената извика към Стълбището: — Всички ли преминахте входа?
Чу се шум от скърцане на ботуши върху камък, после един пресипнал глас отговори:
— Ние влязохме, но някой идва отгоре!
Карела внимателно стъпи върху един камък, който потъна един пръст под тежестта й. Отново се разнесе трясъкът на механизма.
— Затваря се! — изкрещя недоверчиво същият дрезгав глас.
Полегатите очи на Карела срещнаха погледа на кимериеца.
— Глупаци! — изруга тя, като че включваше в тази дума всички мъже на света, ала най-вече него. И бързо додаде: — Следвайте ме или стойте тук, не ме е грижа! — Тя се спусна по един дълъг тунел, а светлината на факлата й се отрази в хилядите капчици влага по стените.