Всички бързо напуснаха мазето и се измъкнаха през тесните коридори от блед мрамор във вътрешния двор зад храма. Там ги очакваха двама войни от отряда, които бяха довели конете. И, както Конан със задоволство отбеляза, бяха донесли ризница, шлем и ятаган за него. С удивителна сръчност кимериецът се въоръжи както подобава на войн.
— Да се изтегляме зад градската стена — предложи Хордо и се полюля върху седлото, — преди да решат да ни търсят извън двореца.
— Все още не можем да тръгнем — тихо го възпря Конан. Сложи шлема на главата си и яхна коня. — Ариани е в ръцете на Албанус.
— Още една жена? — обади се Карела с хаплив глас.
— Тя помогна на Хордо и на мен — поясни Конан. — И като награда Албанус я плени. Заклел съм се да я спася от страшния хаос тук. И ще го сторя.
— Ти, с твоите клетви — измърмори Карела, ала когато той се отдалечи с галоп от двора зад храма, тя първа от отряда тръгна по петите му.
Двадесет и трета глава
Над ясното следобедно небе в Белверус се издигаха отделни струйки дим — недвусмислен знак, че къщите на някои от богатите граждани са били посетени от тълпи въстаници. Шумът на тази безредна сбирщина, понесен от вятъра, се чуваше от време на време. Звучеше като нечленоразделно ръмжене на олюляващо се от глад същество.
Веднъж, галопирайки през града, Конан видя такава виеща глутница: около седемдесет-осемдесет покрити с дрипи мъже и жени думкаха с юмруци по залостените врати и скритите зад железни решетки прозорци на една къща, повечето въоръжени с брадви и саби, други — стиснали камъни. В мига, когато очите му ги съзряха, бедняците забелязаха отряда. Страхотно ръмжене се разнесе сред тях, звук, който изглеждаше невъзможно да се роди в човешко гърло. Като плъхове, бълващи от шахта на градската канализация, те се нахвърлиха срещу конниците. В очите им бляскаше дива омраза към всеки, който притежава нещо повече от тях, па било то и само доспехи. Оръжието им беше окървавено.
— Лъковете ще ги прогонят! — изкрещя Хордо. Конан не беше толкова сигурен. По лицата на хората в дрипи бе изписана отчаяна решителност.
— Отминете ги! — заповяда той.
Те продължиха в галоп и бързо се отдалечаваха от тълпата, но тя не се отказа от преследването и дори след като омотаните в дрипи мъже изчезнаха от погледите на конниците, яростните викове дълго отекваха в ушите им.
Когато пристигнаха до палава на Албанус, Конан не пожела да губи никакво време.
— Всеки трети човек ще остане тук при конете — заповяда той. — Останали ще прескочат стената. Вземете си лъковете. Ти не — добави той, когато Карела приближи с коня си до стената.
— Не можеш да ми заповядаш нищо, кимериецо! — изфуча тя. — Ще ида където искам!
— Ерлик да прибере всички твърдоглави жени! — измърмори Конан, ала не й каза нищо повече.
Той се изправи върху седлото и като внимаваше къде поставя ръце сред острите парчета от строшени глинени съдове, с лекота се повдигна върху стената. Сякаш специално обучавани как да преодоляват подобни препятствия, Хордо, Карела и двадесет и четиримата войници го последваха, без да срещнат никакви трудности. От къщичката на вратаря във вътрешния двор изскочиха десет човека. Те успяха само да се облещят при вида на въоръжените мъже, когато стрелите, забръмчали като сърдити стършели, ги покосиха на земята.
Конан скочи от стената — очите му искряха с блясъка на син ледник — и изтича край мъртвите тела. Чуваше глухия шум от стъпките на хората си, които го следваха, ала не мислеше за тях. Ариани бе обсебила съзнанието му. Неговите думи я бяха изпратили при Албанус. Сега честта му налагаше той да я освободи, дори с цената на собствения си живот.
С едно-единствено движение на яката си ръка той блъсна високата порта на двореца. Още грохотът от удара на вратата о мраморната стена не бе заглъхнал в коридора с красивите колони, когато човек с шлем и пелерина на Златните Леопарди, стиснал меч в ръка, се втурна да пресече пътя на младия кимерийски исполин.
— Ариани! — изкрещя Конан, като отблъсна атаката на войника. — Къде си, Ариани? — Сабята му отсече главата на нападателя, той отхвърли с ритник мъртвото тяло от пътя си и забърза към вътрешните стаи на двореца. — Ариани!